Поръчката за строителство на третата двойка 10 000-тонни крайцери на стойност по 28,37 млн. йени е дадена в началото на 1927 г[3]. На 23 юни крайцер №10 (втория в двойката) получава названието „Атаго“, в чест на планината в префектура Киото. Това име в ЯИФ се използва за трети път: по-рано то е носено от загиналата по време на Руско-японската война от канонерска лодка построена през 1889 г. и линеен крайцер от типа „Амаги“, разкомплектован на стапела според условията на Вашингтонския договор[4].
На 28 април 1927 г. неговият корпус е заложен в дока на Морския арсенал в Куре (по-рано там са строени „Нагато“ и „Акаги“, а десетилетие по-късно там ще започне строителството на „Ямато“)[3]. На вода крайцерът е спуснат на 16 юни 1930 г[5].
Ходови изпитания
На ходовите изпитания от 13 февруари 1932 г. в залива Сукумо при водоизместимост от 12 214 тона и мощност на машините 135 001 к.с. „Атаго“ развива 35,2 възела, което е по-малко от контрактните 35,5[6]. На 30 март същата година той е предаден на флота – първи в серията[5].
История на службата
Довоенна
След влизането си в строй „Атаго“ заедно с еднотипните кораби е приписан към военноморската база в Йокосука[7]. На 14 май 1932 г. крайцерът е посетен от премиер-министъраЦуйоши Инукай[Коментари 2][8]. На 1 декември четирите кораба от типа „Такао“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот, заемайки мястото на извадените в резерва представители на типа „Миоко“[9].
През април 1933 г. те съвместно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ участват в учения, включващи нощни стрелби на голяма дистанция с корекция на огъня с помощта на хидросамолети. Според резултатите от тях се изяснява голямото разсейване, което дават новите установки на главния калибър. След това в района на Камегакуби на „Атаго“ са проведени стрелби с даващи цветни петна снаряди, подтвърдили предходните резултати[7].
От 29 юни до 5 юли 1933 г. 4-та дивизия заедно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ прави поход към Тайван. В периода юли – август тя плава в южните морета, а на 25 август участва в морския парад в Йокохама. От 2 декември до 2 февруари 1934 г. „Атаго“ преминава докуване с модернизация в Йокосука, при която са усъвършенствани приборите за управление на огъня на главния калибър и безжичната свръзка, а също е поставена СУАЗО тип 91[7].
В периода февруари – април 1934 г. 4-та дивизия участва в ученията със стрелби при бреговете на островКюшу. В средата на септември тя заедно с 6-та дивизия („Аоба“, „Кинугаса“, „Фурутака“) посещава Рьоджюн, на 27-и Циндао, а на 5 октомври се връща в Сасебо. От 22 октомври до 30 декември „Атаго“ се намира на ремонт в Йокосука, при това е заменена с усъвършенствана рулевата машина[7].
От 29 март до 4 април 1935 г. 4-та дивизия заедно с 6-та прави кратък поход към бреговете на Централен Китай. В периода август – септември тя участва в ежегодните маневри на флота при крайбрежието на остров Хоншу[7], в състава на „синия“ флот. На 15 ноември всички 4 крайцера от типа „Такао“ са извадени в резерва и предадени на охранителния район на Йокосука. За кратък период, от 16 декември до 10 март 1936 г., „Атаго“ се намира в състава на 5-та дивизия („Миоко“, „Начи“, „Хагуро“), заменяйки намиращия се в ремонт след взрив в оръдейната кула „Ашигара“. При това крайцерът е флагман и на тази дивизия, и на целия Втори флот[10].
След края на разследването на инцидента с Четвърти флот, на „Атаго“, от 14 юни до 31 юли 1936 г., в Йокосука са проведени работи по увеличаване на надлъжната здравина на корпуса, заключаващи се в нитоването на листове стомана тип „D“ с ширина 1,3 м и дебелина 16 мм от двете страни на кила, и листове от същия материал с ширина 1,2 м и дебелина 19 мм – към горнатапалуба[10].
„Атаго“ на ходовите изпитания от 25 август 1939 г.
На 26 – 28 октомври на борда на „Атаго“, при прехода от Кобе за Етаджима със спирка в Куре и обратно, присъства самият императорХирохито, на 29-ти наблюдаващ морския парад в Кобе, в който участват всичките 4 кораба от типа „Такао“[11]. След това крайцерът продължава да се намира в резерва, а от април 1938 до 20 октомври 1939 г. преминава в Йокосука голяма модернизация[12]. В хода ѝ се модернизира системата за управление на огъня, преправят се мачтите и надстройките, поставят се нови були и система за бързо контранаводняване, свалени са ненадеждните индукционни турбини, строените торпедни апарати са заменени с четирицевни, картечниците тип „Рю“ – с две сдвоени 13,2-мм тип 93 и четири нови сдвоени зенитниавтомататип 96, катапултите тип №2 модел 3 – с тип №2 модел 5[13]. При ходовите изпитания, в крайния етап на модернизацията, на 25 август 1939 г. около Татеяма, „Атаго“, при водоизместимост 14 835 тона и мощност на машините 133 000 к.с., развива 34,12 възела[14]
След края на работите „Атаго“ заедно с „Такао“ се връщат в състава на 4-та дивизия. В края на март – началото на април 1940 г. двата кораба имат поход към крайбрежието на Южен Китай[15]. От средата на февруари и до края на март 1941 г. „Атаго“ заедно с останалите три крайцера плава към китайските брегове и участва в ученията при остров Кюшу. На 17 – 26 април той докува в Йокосука. От 4 май до 30 юни „Атаго“, заедно с „Такао“, се намира в плаване в района на залива Овасе и градовете Бепу и Сукумо. От 4 август до 13 септември крайцерът прави поредния учебен поход в района на проливаБунго, отбивайки се при това, на 6 август, в Сукумо, на 21-ви в Саеки и на 1 септември в Куре. На 15 – 22 септември в рамките на военните приготовления, „Атаго“ в Йокохама, отново преминава докуване[16], а на 6 октомври става флагман на 4-та дивизия. Също тогава 13,2-мм картечници са заменени с 25-мм автомати[17]. На 9 – 12 ноември крайцерът отива от Йокосука на остров Хашираджима. На 25 – 27 ноември „Атаго“ заедно с „Мая“ се връща в Йокосука, а на 28-ми към тях се присъединява „Такао“. На 29 ноември – 2 декември трите крайцера преминават от Саеки в Мако. При пристигането на „Атаго“ издига своя флаг командващия Втори флот вицеадмиралНобутаке Кондо[18].
По време на Втората световна война
След влизането на Япония във Втората световна война, на 7 декември 1941 г., „Атаго“ заедно с „Такао“, „Конго“ и „Харуна“ подсигурява далечното прикритие на Първи Малайски конвой. На 9 декември корабите на Кондо се насочват за прихващане на засеченото от подводната лодка „И-65“ съединение „Z“ (линкорите „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales (53)) и „Рипалс“ (HMS Repulse (34)), четири разрушителя), планирайки да дадат нощен бой. Операцията е отменена поради това, че 7-ма дивизия (крайцерите от типа „Могами“) не успява да открие противника, на следващия ден британската ескадра е разгромена от авиацията с брегово базиране. На 11 декември съединението на Кондо се връща в Камран[19]. На 14 – 17 декември „Атаго“ заедно с другите кораби осъществява прикритието на Втори Малайски конвой. На 20 – 24 декември крайцерът излиза за оказване на поддръжка на десанта на войските в залива Лингаен на Лусон[19].
Състав на въоръжението на крайцера „Атаго“ през годините
На 8 януари 1942 г. „Атаго“ отплава от Камран в състава на съединението на Кондо. Престоявайки от 11-ти до 14-ти в Мако, на 18-ти крайцерът пристига на островите Палау, където се намира до средата на февруари. На 18 – 21 февруари „Атаго“ преминава в Кендари, където се съединява с „Такао“ и „Мая“[19]. На 25 февруари съединението на Кондо (трите крайцера от типа „Такао“ и разрушителите „Араши“ и „Новаки“) напуска Кендари и се насочва за Ява. На 2 март „Атаго“ съвместно с „Такао“ потопява стария американски разрушител „Пилсбери“ (погрешно разпознат като крайцер от типа „Омаха“), изстрелвайки по него 54 203-мм снаряда. Сутринта на 4 март той изиграва активна роля в потопяването от силите на Кондо на британските танкер „Френкол“, шлюпа „Яра“ и плавбазата „Енкин“. Вечерта на същия ден крайцерът пленява нидерландския съд „Дьоймар ван Твист“. В Кендари корабите на Кондо се връщат на 7 март[24].
На 18 март „Атаго“ излиза в морето и на 17 април пристига в Йокосука, посещайвайки попътно Баликпапан, Макасар, Сингапур, Пенанг и Камран. На 18 април крайцерът, заедно с „Такао“, излиза за прихващане на американското оперативно съединение 16.2, което осъществява първата бомбардировка на Япония, но се връща на 22-ри без нищо. В Йокосука в период до 21 май „Атаго“ преминава ремонт и докуване, получивайки при това новите зенитни оръдия Тип 89[8][20].
На 24 – 25 май крайцерът преминава от Йокосука за остров Хашираджима. На 29 май „Атаго“ заедно с главните сили излиза за поддръжка на десанта на Мидуей, но след отмяната на операция „MI“ се връща в базата на 14 юни[25].
На 21 – 30 октомври „Атаго“, в състава на Обединения флот, излиза за участие в сражението при островите Санта Крус, и отново не успява да приеме в него активно участие. На 9 ноември съединението на Кондо отплава за Гуадалканал за обстрел на летищетоХендерсън Фийлд. Около пладне на 14-ти „Атаго“ е атакуван от американската подводна лодка „Троут“, която пуска по него пет торпеда, от които не уцелва нито едно. В нощта на 15-ти той участва в боя с американските линкори „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)) и „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)), постигайки заедно с „Такао“ не по-малко от 16 попадения с 203-мм снаряда в последния (само повърхностни повреди) и без да получи сериозни повреди самия той. На 18-ти крайцерите се връщат на Трук[27].
На 12 – 17 декември „Атаго“ преминава от Трук в Куре, където преминава кратък ремонт, и на 19 – 24 декември се връща обратно[28]. От 31 януари до 9 февруари 1943 г. той, заедно с „Такао“, „Миоко“ и „Хагуро“, осигурява далечното прикритие на евакуацията на японските войски от Гуадалканал[29].
На 21 – 26 юли 1943 г. „Атаго“ заедно с „Такао“ прави преход от Трук за Йокосука, където преминава ремонт (с докуване на 2 – 9 август) и първата си военна модернизация[30] – при нея са поставени радиолокатор за откриване на въздушни цели №21 и два трицевни 25-мм автомата (общ брой на стволовете – 18)[21]. На 9 август длъжността на командващ Втори флот заема вицеадмиралТакео Курита. На 17 август „Атаго“ и „Такао“, с войски на борда, напускат Йокосука, и спирайки на 27-ми в Рабаул, на 29-ти пристигат в Трук[30]. На 18 септември те безуспешно излизат за прихващане на американските самолетоносачи, и престоявайки на 20 – 23 при атолаЕниветок, се връщат в базата. Вторично те излизат в същото направление на 17 – 26 октомври, със същия резултат[31].
На 3 – 5 ноември 4-та дивизия преминава в Рабаул, и на същия ден е подложена на авиационни удари „Даунтлесите“ на ескадрила VB-12. „Атаго“, зареждащ се от танкера „Кокуйо-Мару“, получава повреди от три близки разрива на 500-фунтови (227-кг) авиобомби. В резултат са наводнени отсеци в съседство с машинно отделение №1 и котелни отделения №3 и №9, загиват 22 члена на екипажа (включая командира на корабакапитан 1-ви ранг Накаока) и 64 са ранени. На 6 – 15 ноември крайцерът преминава в Йокосука (с посещение на Трук), където влиза за ремонт, продължил до 26 декември (в т.ч. в сух док – от 18 ноември до 17 декември)[32]. Също тогава е направена втората му военна модернизация, включваща в себе си поставянето на още осем единични 25-мм автомата (общо стволове – 26) и радиолокатор за откриване на надводни цели №22 4-та модификация, за подобряване на херметичността на корпуса всички илюминатори на долната палуба и на част от средната са заварени[22].
След завършването на ремонта „Атаго“, на 26 – 30 декември, прави учебни излизания в морето, а на 4 – 9 януари 1944 г. преминава на Трук[33]. На 10 – 13 февруари той заедно с „Чокай“, „Миоко“ и „Хагуро“ има преход до Палау, при това през нощта на 10-ти съединението е атакувано от американската подводница „Пермит“, четириторпедният залп на която не достига целите[8]. Там крайцерът престоява до края на март[34].
На 29 март корабите на 4-та и 5-та дивизии напускат Палау, и престоявайки на 1 – 4 април в Давао, на 9-ти пристигат в Лингу[34]. По време на пътя, на 6 април, те са безуспешно атакувани от американската подводница „Дейс“[8]. На 11 – 14 май 4-та дивизия преминава от Линги в Тави-Тави[34]. На 12 юни тя излиза в морето за участие в операцията „А-Го“. „Атаго“ в хода на сраженията не получава никакви повреди[35], и на 24-ти пристига в Куре, където се намира на ремонт до 8 юли[36]. При това е проведена третата военна модификация: поставени са още четири строени и двадесет два единични 25-мм автомата (общо стволове – 60), допълнителен радар за откриване на въздушни цели №13, РЛС № 22 4-та модификация е модернизирана с поставянето на суперхетеродинен приемник и това позволява да се управлява артилерийския огън, станалите ненужни визьори за следене на целта тип 92 са свалени[23].
Японският флот, плаващ към Лейте. „Атаго“ – четвърти в редицата. Района на Бруней, 22 октомври 1944 г.
На 8 – 16 юли „Атаго“ преминава от Куре в Сингапур (с престой в Окинава на 10-ти), където на 22 – 30 докува. На 1 август той пристига в Лингу, където престоява почти цялото време до средата на октомври, занимавайки се с подготовка за операцията „Шо-Го“. Едва на 26 – 30 август крайцера заедно с „Такао“ прави кратък поход до Сингапур[35].
Планът за операцията „Шо-Го“ е приведен в изпълнение на 17 октомври, и в нощта на 18-и Перво ударно съединение напуска Лингу. На 20-и корабите се отбиват в Бруней, а на 22-ри преминават пролива Сан Бернандино[37]. Сутринта на 23 октомври западно от остров Палаван плаващото със 16-визлов зигзагообразен ход съединение е атакувано от американските подводници. В 6.33 флагманския „Атаго“ е поразен в десния борд от четири от шестте пуснати от „USS Darter (SS-227)“ торпеда Mk 14, всяко от които носи 300 кг торпекс[38]. Първото попадение е в склада при 30-ия шпангоут, то разрушава шпилковото отделение и води до нахлуване на вода в носовата част. Второто е при котелно отделение №1, в резултат веднага е наводнено и то, и съседното №2. Третото попадение в района на 180-ия шпангоут води до наводняване на котелно отделение №6 и пожар в съседното №7. В резултат на четвъртото са наводнени машинно отделение №4, задния генераторен отсек и погреба на 4-та кула на ГК. Крайцерът веднага получава крен на десния борд от 8°, бързо нарастнал до 18°. Независимо от контранаводненяването на машинно отделение №3, котелно отделение №7 и водонепроницаемия отсек №4, той скоро достига 23°, а после и 54°, след което е дадена заповед да се напусне кораба. В 6.53 „Атаго“ се преобръща и потъва, с носа напред, това се случва в точката с координати 9°30′ с. ш.117°13′ и. д. / 9.5° с. ш.117.216667° и. д.9.5, 117.216667[39] Загиват 360 члена на екипажа, 529 са извадени от водата от разрушителя „Кишинами“ (включая вицеадмирал Курита, членове на щаба на Втори флот начело с контраадмирал Коянаги и командира на крайцера контраадмирал Араки), а още 171 взема на борда си „Асашимо“[8].
На 20 декември 1944 г. „Атаго“ е изключен от списъците на флота[39].
↑По стечение на обстоятелствата тази визита се състои ден преди убийството на
Инукай от единадесет радикално настроени морски офицера (т.нар. „Инцидент от 15 май 1932 г.“).
.jpg)
