Антиглобализъм

Антиконсуматорство
Идеи и теории
Социални движения
Свързани творби
Хора и организации
Свързани теми

Антиглобализъм е движение, което е критично към процесите на глобализация и корпоративния капитализъм. Известно е още като глобално движение за справедливост [1], алтерглобализъм [2], антикорпоративно движение, движение против неолиберализма и други.

История

Антиглобализмът възниква през 90-те години на 20 век. Идеологическите предшественици на антиглобалистите са „новите леви“ от 1960-те и 1970-те години. Акцията на подкомендант инсургент (което означава бунтовник) Маркос през 1994 г. в Мексико е насочена срещу транснационалните компании. По-късно той организира поход през 2001 година в който участват Оливър Стоун, Габриел Гарсия Маркес и депутати на Европарламента, което може да се приеме за стартова точка на движението.

През 1998 година във Франция е създадена организация, която иска да облага с данък финансовите трансакции.

За първата голяма проява на протест на антиглобалистите се счита протестът „битка за Сиатъл“ през декември 1999 година. Масовата акция е свързана с провеждащата се конференция на СТО в града и е насочена против политиката на икономическа глобализация. Други такива прояви са антиглобалисткият карнавал в Монпелие и събитията в Генуа през 2001 г., последвани от Ница, Гьотеборг, Прага и други.

Идеология и каузи

Антиглобалистите са против господството и надмощието на МВФ, СТО, Световната банка, Г-7, НАТО, ЕС и големите многонационални световни финансови и търговски корпорации, които според антиглобалистите управляват света чрез непрозрачни, неетични и безотговорни способи и методи.

Начало на това движение се смята хипи движението.

Влияния

Антиглобалистите имат както леви, така и десни корени.

В редиците на антиглобалистите влизат: марксисти, пацифисти, защитници на животните, радикалните зелени, анархисти, изолационисти, профсъюзни организации, екологични, студентски и антивоенни движения, борци за правата на човека, националисти, безработни, хипита, както и крайно леви, и крайно десни.[3] През 2003 г. в света съществуват над 2500 антиглобалистки организации.

Основни тези

Съвременният модел на глобализацията покровителства световния капитал и води до:

  • Растящ разрив в доходите, потреблението, здравето и образованието в страните от първия и третия свят, както и самите страни от първия свят;
  • Неприемливи до недопустими условия на труд на нискоквалифицираните работници в транснационалните компании;
  • Преобладаване на масова поп култура, задушаване на свободното творчество и таланта, стандартизация на ума;
  • Потребителско и хищническо отношение към природата, извозване и хвърляне на отпадъци в страните от третия свят, опит за пренебрегване на екологическите проблеми;
  • Водеща роля на идеологията на неолиберализма в света, капиталът се превръща в единствената движеща сила в света;

Източници

  1. ↑ ((en)) The Global Justice Movement: Cross-national And Transnational Perspectives. New York, Paradigm, 2006. ISBN 978-1-59451-305-3.
  2. ↑ ((en)) Juris, Jeffrey S. Networking Futures: The Movements against Corporate Globalization. Durham, Duke University Press, 2008. ISBN 978-0-8223-4269-4. с. 2.
  3. ↑ ((ru)) Антиглобалистко движение
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anti-globalization movement в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Антиглобализъм.