Анастас Наумов
български просветен деец
Роден	11 февруари 1861 г. Битоля, Османска империя
Починал	14 септември 1920 г. (59 г.) София, Царство България
Анастас Наумов в Общомедия

Анастас (Ташко) Наумов Николов с псевдоним Високополски е български просветен деец, журналист, директор на Солунската българска гимназия.^[1]

Роден е в 1861 година^[1] или в 1863 година^[2] в Битоля,^[1] тогава в Османската империя, днес Северна Македония, а според някои източници в Прилеп. В 1880 година завършва богословско училище в Самоков и става учител в Етрополе. От 1882 до 1884 година учи в Кралската препарандия в Загреб.^[2][1] След това специализира философия във Виена. От 1888 до 1891 година е директор на българското мъжко класно училище в Прилеп. В Прилеп извършва коренна реформа в методите на преподаване и се ползва с голям авторитет сред гражданите.^[3] След Прилеп заминава да преподава в Солунската българска мъжка гимназия, като в периода от 1896 до 1897 година е неин директор.^[4] В 1896/1897 година преподава и в Солунската българска девическа гимназия.^[3][5]

В 1897 година е сред основателите на Българското тайно революционно братство.^[1] От 1897 до 1899 година е директор на българското педагогическо училище в Сяр, където развива дейност заедно с Димитър Галев.^[6] В 1898 година участва в списването на хектографирания вестник на Братството „Борба“.^[7][8]

Наумов е ярък привърженик на еволюционната просветна линия и влиза в остър конфликт с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и през април 1900 година в Сяр срещу него са извършени два неуспешени атентата, първият от Атанас Чопката и Андон Кьосето, а вторият от Чопката, Кьосето и Михаил Попето, при който е убита жена му Урания^[9][10] Наумова.^[11][12][13]

От 1899 до 1904 година Наумов преподава в Първа мъжка гимназия в София. От 1901 година работи в просветното министерство. В 1903 – 1904 година е редактор на „Училищен преглед“.^[14] По-късно от 1904 година е училищен инспектор към Българската екзархия в Цариград. След Младотурската революция в 1908 година Наумов е член на Българския конституционен клуб в Цариград. Редактира в Цариград вестниците „Нов живот“ и „Вести“. През 1909 – 1910 година е председател на Управителния съвет на Българска матица.^[15]

През май 1911 година в дома на Наумов в Цариград се провежда събрание, на което се взема решение за поставяне на начало на подготовката по създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.^[16]

В 1913 година Наумов е председател на българската делегация в Смесената българо-гръцка комисия за двувластните имоти.^[10]

Наумов е автор на редица учебници и помагала, печатани в Солун в печатницата на Коне Самарджиев, както и в София и Варна.^[17]

Деецът на Върховния комитет Михаил Думбалаков пише за Наумов:

• Издания на Анастас Наумов
• 
  Наумовъ, А. Читанка за трето отдѣление за първоначалните училища. Трето преработено издание. Солунъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самадржиевъ и С-ие. Скоропечатница на С. Муратори и С-ие, 1891.
• 
  Наумовъ, А. Букварь. Единадесето издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
• 
  Наумовъ, А. Букварь. Дванадесето издание. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сие.
• 
  Наумовъ, А. Читанка за първо отдѣление. Осмо издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
• 
  Наумовъ, А. Учебникъ по смѣтанье за второ отдѣление на първоначалнитѣ училища. Трето издание. Солунъ и Прилѣпъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и С-ие, 1907.

Наумов е женен за Урания Наумова, дъщеря на солунския гръцки консул. Техни синове са търговецът на тютюн Владимир Ташков Наумов^[19] и дипломатът Димитър Наумов и двамата репресирани от комунистическия режим след 1944 година.^[20][21]

Портал „Македония“