| Анастас Кръстев |
|
 |
|
| Роден |
|
|---|
| Починал |
|
|---|
Анастас (Атанас) Кръстев Стойчев е български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш и Лерин, учител.
Биография
Роден е в село Боровец, Стружка нахия на Охридската каза на Османската империя към 1847 година. Завършва семинария в Белград, като по време на ученето си се издържа сам. Научава немски във Виена, Австрия.[1]
Става свещеник в Охрид и е един от водачите на българската партия в града. В Охрид се ражда и първата му дъщеря Елисавета Попанастасова Измирлиева, майката на Христо Смирненски. Баща е и на Владимир Попанастасов. В 1883 година става екзархийски наместник в Кукуш (председател на Кукушката българска православна община), Поленинска епархия. Отличава се с ученолюбие и свободолюбие и дава добро възпитание на децата си в демократичен дух.[2]
Към учебната 1892/1893 година свещеник Анастас Кръстев е председател на Кукушката община и учител в града.[3] На 22 ноември 1894 година е назначен за архиерейски наместник в Лерин и председател на Леринската българска община, но властите отказват да го признаят.[4] В Лерин поп Анастас подкрепя дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[5]
По-късно е преподавател в Битолската българска класическа гимназия. Известен е като добродушен и уважаван от всички.[6][7] На 11 май 1899 година, на тържеството за светите братя Кирил и Методий, учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски и е уволнен от Езархията. В гимназията избухва бунт – част от учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков.[8] Анастас Кръстев е сред учителите, взели страната на уволнения си колега и изпратили телеграма до екзарха. Скоро се получава заповед, с която всички, подписали телеграмата, са уволнени. Анастас Кръстев е принуден да напусне Македония и се установява в Свободна България, в София, където е гробищен свещеник.[6]
Свещеник Анастас Кръстев работи като учител и е автор на две книги: „Кратко православно нравствено богословие“, издадена в Ямбол в 1902 година, и „Три слова“, издадена в 1903 година.[1]
При него в София в периода 1908 – 1910 година живее и учи внукът му Христо Измирлиев (Смирненски), изпратен там поради крехкото си здраве, върху когото той оказва силно влияние.[9]
Умира при операция във Виена през 1910 година.[9]
Родословие
Бележки
- ↑ а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.
- ↑ Караславов, Георги. Избрани произведение. Студии. София, Български писател, 1979. с. 20-21.
- ↑ Кирил патриарх Български. Принос към униатството в Македония след освободителната война, 1879 - 1895: доклади на френските консули в Солун. София, Синодално издателство, 1968. с. 349.
- ↑ Лельова, Р. Политическият статут на българските градски общини в Македония и отношението им с османските власти (1978-1903) // Македонски преглед XXIX (4). София, 2006. с. 60-61.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 122.
- ↑ а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297 – 298.
- ↑ Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк // Български писател, 1967. с. 19. Посетен на 15 май 2022.
- ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 6.
- ↑ а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 298.
