Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: да се посочат благонадежни в смисъла на У:БИ и У:ПИ източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Алкините в химията са хомоложен ред от ненаситени въглеводороди, съдържащи една тройна връзка между два от въглеродните атоми в молекулата си, с обща формула ${\displaystyle {\ce {C_{n}H_{2n-2}{}}}}$.^[1]

Наименованията на видовете алкини завършват на -ин, например етин: ${\displaystyle {\ce {H-C#C-H}}}$.^[1]

Алкините още се наричат ацетилени.

За разлика от алканите и в по-малка степен от алкените, алкините са много реактивни и нестабилни съединения. Отличават се с висока киселинност и имат pKa стойности (25) между тези на амоняка (35) и етанола (16). Между алкани, алкени и алкини има генетична връзка. Имат висока температура на кипене и топене, малко разтворими във вода, но по-добре от останалите.

Първите членове на хомоложния ред на алкините при обикновени условия са газове, средните – течности, а висшите – твърди вещества. С увеличаването на молекулната им маса, температурата на топене и кипене се повишава.

Те, също както алканите и алкените, горят, но реакцията при тях протича с отделяне на пушлив пламък заради голямото количество въглерод.

Алкините участват в присъединителни реакции, като присъединяват водород, вода, халогени, халогеноводороди.

Взаимодействат с водород като първо се разкъсва едната пи връзка, после и другата, водейки до получаването на алкан със същия брой въглеродни атоми. Горят като се получават ${\displaystyle {\ce {CO2}}}$ и ${\displaystyle {\ce {H2O}}}$.

Хомоложен ред на алкините

Брой въглеродни атоми	Име	Формула
2	Етин	${\displaystyle {\ce {C2H2}}}$
3	Пропин	${\displaystyle {\ce {C3H4}}}$
4	Бутин	${\displaystyle {\ce {C4H6}}}$
5	Пентин	${\displaystyle {\ce {C5H8}}}$
6	Хексин	${\displaystyle {\ce {C6H10}}}$
7	Хептин	${\displaystyle {\ce {C7H12}}}$
8	Октин	${\displaystyle {\ce {C8H14}}}$
9	Нонин	${\displaystyle {\ce {C9H16}}}$
10	Децин	${\displaystyle {\ce {C10H18}}}$

Присъединителните реакции протичат в два етапа, като последователно се разкъсват двете π-връзки. В първия етап се получават алкени, а през втория – алкани.

Това е процес на присъединяване на водород. За да се присъедини водород са нужни висока температура, високо налягане и катализатор никел (Ni), паладий (Pd) или платина (Pt).

${\displaystyle {\ce {HC#CH + H2->H2C=CH2}}}$

${\displaystyle {\ce {H2C=CH2 + H2->H3C-CH3}}}$

Продуктът на първата реакция е етен, а на втората – етан.

Представлява процес на присъединяване на халогени. При алкините халогенирането протича по електрофилен механизъм.

${\displaystyle {\ce {HC#CH + Cl2->Cl-CH=CH-Cl}}}$

${\displaystyle {\ce {Cl-CH=CH-Cl + Cl2->Cl-CH(Cl)-CH(Cl)-Cl}}}$

Продуктът на първата реакцията е 1,1-дихлороетен, а на втората – 1,1,2,2-тетрахлороетан.

При алкини протича по електрофилен механизъм и по правилото на Марковников.

${\displaystyle {\ce {HC#C-CH3 + HBr->H2C=CBr-CH3}}}$

${\displaystyle {\ce {H2C=CBr-CH3 + HBr->H3C-CBr2-CH3}}}$

Продуктът на първата реакция е 2-бромопропен, а на втората – 2,2-дибромопропан.

Процес на присъединяване на вода. Когато се присъединява вода към алкини се получават кетони (единствено от етина се получава етанал). Реакцията протича при наличието на катализатори живачни соли (${\displaystyle {\ce {Hg^2+}}}$) в кисела среда и по правилото на Марковников. Процесът протича на два етапа:

${\displaystyle {\ce {HC#C-CH3 + H-OH->H2C=C(-OH)-CH3}}}$

Продуктът на тази реакция е 2-пропенол. Енолите са нестабилни съединения и изомеризират (тавтомеризират) до съответните алдехиди и кетони, както е изразено във втория етап от реакцията:

${\displaystyle {\ce {H2C=C(-OH)-CH3->H3C-C(=O)-CH3}}}$

Продуктът на този етап е пропанон (ацетон). Той е стабилно съединение и затова реакцията спира дотук.

Терминалните алкини (алкини с тройна връзка в края на веригата) проявяват слаби киселинни свойства и могат да реагират с метали. Получават се алкиниди, които имат йонен строеж:

${\displaystyle {\ce {2HC#CH + 2Na->2HC#CNa + H2}}}$

Солта, която се получава, е натриев етинид. Когато заместването е в двата края, се получават соли, наречени карбиди.

${\displaystyle {\ce {Ca + HC#CH->CaC2 + H2}}}$

• Алкани
• Алкени