Алексий Ласкарис

Алексий Ласкарис
Роден
Починал
1224 г.
Семейство
Братя/сестриКонстантин Ласкарис
Теодор I Ласкарис
Георги Ласкарис
Исак Ласкарис
Мануил Ласкарис

Алексий Ласкарис (на средногръцки: Άλέξιος Λάσκαρης) е византийски аристократ - брат на никейския император Теодор I Ласкарис. Заедно с брат си Исак Ласкарис бяга в Латинската империя и през 1224 година неуспешно се опитва да свали от власт наследника на Теодор I, Йоан III Дука Ватац.

Живот

Алексий е един от най-малко шестимата братя на Теодор I Ласкарис и е удостоен от последния с титлата севастократор, която обичайно се дава на братята на императора. [1] Когато Теодор I умира през ноември 1221 г., той няма мъжки наследници и е наследен от зет си Йоан III Дука Ватаци, който бил съпруг на най-голямата му дъщеря.[2] Това не се харесва на братята на Теодор I и Алексий бяга в Латинската империя заедно с брат си Исак, също севастократор, отвеждайки със себе си и дъщерята на Теодор I Евдокия.[3] Малко преди смъртта си Теодор I се опитава да уреди брак между Евдокия и латинския император Робер дьо Куртене[4], братята очевидно са се надявали да използват племенницата си, за да си осигурят латинска помощ срещу Ватаци. В крайна сметка бракът не се осъществява.[5] Двама други братя, Михаил и Мануил, също бягат от Никея по време на управлението на Йоан III, което вероятно има връзка с дезертьорството на Алексий и Исак, но по-късно се завръщат в Никея и са активни по време на управлението на сина на Йоан III, Теодор II Ласкарис.[6]

Робер обаче осигурява убежище и подходящо място в своя двор на двамата братя Ласкариди, с които е свързан чрез брака на сестра си Мария с Теодор I Ласкарис.[7] Освен това един от двамата братя вече е имал значителни контакти с латинския двор, след като е прекарал известно време в Константинопол като затворник около 1220–21. [8] Този акт влошава отношенията между Никея и латините[9] и през 1224 г. двамата братя Алексий и Исак се оказват начело на латинската армия, изпратена срещу Ватаций. В последвалата битка при Пойманенон през 1224 г. обаче Ватаци постига решителен успех: в тежка битка латинската армия е победена, братята Ласкариди са пленени и Ватаци отнема повечето от крепостите, които латинците държали в северозападна Мала Азия. След разгрома при Пойманенон Алексий и Исаак са ослепени.[10]

Бележки

  1. Macrides 2007, с. 166, 167 – 168 (note 1).
  2. Macrides 2007, с. 157 – 160.
  3. Macrides 2007, с. 166.
  4. Macrides 2007, с. 157 – 158.
  5. Macrides 2007, с. 168 (note 2).
  6. Macrides 2007, с. 284 (note 3).
  7. Van Tricht 2011, с. 174, 296.
  8. Van Tricht 2011, с. 367 (note 59).
  9. Van Tricht 2011, с. 367, 481.
  10. Macrides 2007, с. 165 – 167.

Източници

  • Macrides, Ruth. George Akropolites: The History - Introduction, translation and commentary. Oxford University Press, 2007. ISBN 978-0-19-921067-1.
  •  Van Tricht, Filip (2011). The Latin Renovatio of Byzantium: The Empire of Constantinople (1204–1228). Leiden: Brill, ISBN 978-90-04-20323-5 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexios Laskaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​