Заложен е на Прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“ в Калининград под заводски номер 102 през март 1976 г. При строителството си корабът е наречен в чест на вицеадмиралаА. А. Николаев. Спуснат е на вода през есента на 1982 г., въведен е в състава на Тихоокеанския флот на 30 декември 1982 г[1].
Тактико-техническо задание за проектирането на големия десантен кораб от проект 1174, шифър „Носорог“, е дадено през септември 1964 г. Както и в БДК от проект 1171, в новия проект, по искане на Главкома на ВМФ на СССР адмиралСергей Горшков, е заложено изискването за непосредствено стоварване на десанта при бреговата линия на водата. Разработката е поверена на Невското проектно-конструкторско бюро. Главен конструктор е П. П. Милованов, а за главен наблюдаващ от страна на ВМФ е назначен капитан 2 ранг А. В. Бехтерев. В процеса на проектиране се появяват сведения за програмата по строителство в САЩ на УДК от тип „Тарава“. За това по указание на Главкома в проекта се внасят изменения. Появява се докова камера и е увеличен съставът на авиогрупата. Тези изменения водят до създаването на оригинален универсален десантен кораб при сравнително неголяма водоизместимост[3]. В разработката на кораба вземат участие ЦНИИ „академик А. Н. Крилов“, Първи ЦНИИ на МО на СССР и други организации. ЦКБ-17 получава поръчението да го доработи в посока увеличаване на скоростта и да проведе, съвместно с ЦНИИ-45, тактико-технически и икономически анализ с разглеждане на различните варианти за БДК от проект 1174 в съпоставка с кораб от проект 1171 за оценка на техните бойни възможности и избор на оптималното направление за последващото проектиране на кораба. Ескизният проект е готов през октомври 1965 г. Внесени са изменения в конструкцията след отработване на формите на обвода на корпуса в опитен басейн: появяват с носов бълб, заостряне в носовата част при водолинията, създаден е конструктивен диферент в кърмата. Окончателният технически проект е утвърден през май 1968 г.
Строителството на новите БДК е поръчано на Прибалтийския корабостроителен завод „Янтарь“[4].
Конструкция
БДК „Александр Николаев“ представлява многопалубен кораб на океанската зона с дължина 157 метра и ширина 23,8 метра, с полубак и развита кърмова надстройка. БДК е предназначен за транспортиране и стоварване на десант и бойна техника както на оборудвано, така и на необорудовано крайбрежие с условието на минимален наклон на дъното от 2 – 3 градуса – в зависимост от общата маса на приетия на кораба полезен товар, а също при дълбочина на брода при нока на сходнята не повече от 1,2 метра. Способен е да десантира плаваща техника – във водата, а отрядите морска пехота с оръжието чрез вертолети. За вертолетите на горната палуба има две площадки за излитане и кацане и хангар, разположен в надстройката между тях. В носовата му част има танковтрюм, а в кърмовата – запълваща се с вода докова камера с поставени на площадка в предната част на доковата камера шпили от типа Ш-3. Стапел-палубата е разположена на един туиндек под танковата палуба, разстоянието от стапел-палубата до най-ниската точка на дъното на доковата камера е около 10 метра. Водоизместимостта стандартна, без десанта, бойната техника и плавателните средства е 8260 тона, а при взети на борда десант, техника и плавсредства в доковата камера – 11 580 тона, пълната водоизместимост при съставлява 14 060 тона, нормалното газене е 5,0 метра, максималното 6,7 метра. За натоварването на техниката от пирса при швартовка с кърмата, а също за приемането в доковата камера на плавсредства и стоварването им от нея на транеца има лацпорт с подвижно херметично затваряне, което в спуснато положение служи за сходня за преминаването на техниката. Преместването на техниката по кораба се осъществява с три сходни с хидравлично задвижване. Една е разположена между доковата камера и танковия трюм, двете други – между горната и танковата палуби. Носовото стоварващо устройство включва носови врати и подвижна сходня с дължина около 32 метра, в походно положение тя се намира под горната палуба и се премества с помощта на хидравлика. За разлика от главния кораб, по левия борд, на мястото на командирския „Стриж“ е разположен работен катер. Личният състав на десанта е разположен в няколко кубрика и четириместни офицерски каюти[5][6]. Екипажът на БДК съставлява 37 офицера и 202 матроса[7]
Десантные возможности
Разполагане на техниката върху палубата
БДК е способен да превози без десантни катери 46 основни бойни танка или до 79 БТР и БМП, или до 120 товарни автомобила. С десантни катери може да достави 23 средни танка или до 40 единици бронетехника. Размерите на танковия трюм са 54×12×5 метра. За разтоварване на неплуващата техника без приближаване на брега в доковата камера може да приеме 6 десантни катера от проекта 1785 „Т-4“ или от проекта 1176 „Акула“, или 3 десантни катера от проекта 11770 „Серна“, или катерите на въздушна възглавница от проекта 1206 „Кальмар“, или 2 от проекта 21820 „Дюгонь“, или до 10 малки плашкоута. Размерите на доковата камера са 75×12×10 метра. Десантовместимостта е 500 души. Общата вместимост е 1730 тона товари[8]. На кораба могат да се базират 4 транспортно-бойни вертолета Ка-29, способни да приемат по 16 десантчика всеки, или по една група за инженерно разузнаване. Възможно е разполагането и на вертолети от други типове – издирвателно-спасителни или противолодъчните Ка-27, а също вертолетите за РЛДНКа-31[5].
Главната енергетична установка включва два агрегата М-12А с газотурбинни двигатели от серията ДТ-59 по 18 000 к.с.ГЕУ е разположена ешелонно в два бордови отсека, а спомагателните механизми са разположени между тях под стапел-палубата.
Движители са два винта с фиксирана стъпка. Скоростта на пълен ход е до 23 възела, при едновременно осигуряване на добри характеристики за десантиране. Далечината на плаване на 18 възела при нормален запас гориво съставлява 4000 мили, при максимален запас е 7300 мили. На скорост от 14 възела корабът е способен да преодолее 12 500 мили.
Източници за електроенергията са 4 дизел-генератора от типа 22ДГ по 800 kW на Коломенския завод. За пуск на двигателите на ДКВП има резервен агрегат ВАКЕП 140 – 70 ПВ[9].
През 1983 г. взема участие в ученията Запад 83 в Балтийско море.
От 17 октомври 1983 г. до 27 февруари 1984 г. БДК „Александр Николаев“ заедно с ТАВКР „Новоросийск“ извършва преход около Европа, Африка и Азия към Владивосток, посещавайки с визити портовете Луанда (Ангола) и Мадрас (Индия)[10]. Също с официална визита на 1 декември 1983 г. отряд кораби посещава порт Мапуту (Мозамбик). В 10:00 отрядът кораби в състав ТАВКР „Новоросийск“, БПК „Николаев“, БДК „Александр Николаев“ и танкера „Память Ленина“ застава на котва на външния рейд. Визитата продължава до 9 декември 1983 г.[7] По време на прехода, от 18 до 20 декември 1983 г., преминава учение в насрещен бой на отряда кораби в състав ТАВКР „Новоросийск“, БПК „Николаев“, БДК „Александр Николаев“ с отряд кораби на 8-а оперативна ескадра на ВМФ в състав БПК „Талин“ и СКР „Разящий“[7]. Също по време на прехода, на 21 декември, ТАВКР „Новоросийск“ и БДК „Александр Николаев“ в съпровождение на БПК „Николаев“, БПК „Талин“, СКР „Разящий“ и обезпечението от танкерите „Борис Бутома“ и „Память Ленина“ пристигат на рейда на южния бряг на остров Сокотра (НДРЙ)[7].
През зимата на 1984 г. приема участие в големите учения в Далечния Изток.
През есента на 1986 г. преминава учения със стоварване на десант в устието на река Мерея на остров Сахалин под ръководството на капитан 1-ви ранг Николай Кочергин. Учебната операция получава висока оценка.
През лятото на 1989 г. има учения на военния полигон в района на нос Клерк. В периода ноември 1989 г. – януари 1990 г. извежда партия автотехника и 14 МиГ-23 от базата в Камран.
БДК „Александр Николаев“ в залива Абрек
За времето на своята служба има учебни десанти под Владивосток, в залива Олга, на СахалинскияКорсаков; доставка на гражданска техника в отдалечените райони на Далекоизточното крайбрежие.
БДК „Александр Николаев“ е приведен в резерва от 1997 г. Изваден е от състава на ВМФ на 18 декември 2006 г. По състояние към януари 2015 г. се намира във Фокино при пирса на 100-тна бригада десантни кораби в залива Абрек залива Стрелок
На 27 май 2015 г. се появяват съобщения, че се разглежда въпроса за възстановяването и връщането на кораба в бойния състав на ВМФ[11][12]. През април 2016 г. е обявен утилизационен тендер от Министерството на отбраната на РФ[13].
