Съавтор е на първата експозиция и самобитен екскурзовод в Къща музей „Димчо Дебелянов“. Той е самоук творец живописец и акварелист.
Дълги години е журналист и водещ в местното кабелно радио на ОбС – „радиоточката“ – до пенсионирането си през 1988 г.[1], винаги с вратовръзка със стегнат възел дори и през лятото, позахабени панталони с изгубени във времето ръбове и поизмачкано сако, което често носи небрежно прехвърлено през рамо, гладко и старателно обръснат и сресан. Неповторим диктор е при ежегодното възпроизвеждане на сцените от Априлското въстание, самобитен актьор и радиоводещ, чиито басови превъплъщения се пазят и до днес в радиовъзел Копривщица.
„
Александър Божинов, Сашо Божинов – художник, чудак, чешит, странна птица, бохем и просто образ, който ще остане в паметта на съвременниците си и може би на поколенията по-късно с необикновената си осанка, излъчване и харизма.[2]
“
Божинката почива в пълна мизерия и отчуждание от хората и света в родната си къща на 19 ноември 2003 г.[3]
Източници
↑Каблешкова Р. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014, стр. 219