Райхвайн е роден в Бад Емс. Взима участие в Първата световна война, в която е сериозно ранен в белите дробове. Следва в университетите във Франкфурт на Майн и Марбург. През 1920-те години той активно се занимава с образователната политика и образованието за възрастни в Берлин и Тюрингия.[1] Именно той основава в Йена Volkshochschule („Обществен колеж“) и Arbeiterbildungsheim. През 1929 – 1930 г. работи като съветник на министъра на културата на ПрусияКарл Хайнрих Бекер.
От 1930 до 1933 г. е професор в новоучредената педагогическа академия в Хале. След като нацистите се издигат на власт, той е освободен по политически причини и изпратен във Вернойхен в Бранденбург, за да стане начален учител. Там, до 1939 г. провежда множество учебни експерименти, които получават много внимание, с учебния прогресивизъм и особено професионалното образование. Райхвайн описва в творчеството си Schaffendes Schulvolk своето учебно понятие, вдъхновено от движението Wandervogel и педагогиката на трудовото училище, чийто основен акцент е пътуванията, инструкциите, ориентирани към дейностите с училищните градини и проектите, обхващащи възрастови групи. От 1939 г. работи в Берлин като музеен педагог.
Като член на кръга Крейзау (на немски: Kreisauer Kreis), Райхвайн е част от съпротивата срещу Хитлер. В началото на юли 1944 г. е арестуван от Гестапо, а в съдебен процес на Народна съдебна палата е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена в Берлин на 20 октомври 1944 г.
Източници
↑Dazu Ulrich Steinmann, Aus dem Leben Adolf Reichweins. Berichtigungen und Ergänzungen zu Hendersons Biographie. In: Forschungen und Berichte. Kunsthistorische Beiträge, Band 7, 1965, S. 68 – 84, hier S. 71.
Литература
Adolf Reichwein: 1898 – 1944. Ein Lebensbild des Reformpädagogen, Volkskundlers und Widerstandskämpfers. 2. Auflage dipa, Frankfurt am Main, 1999 ISBN 3-7638-0399-8
Adolf Reichwein 1898 – 1944. Eine Personalbibliographie. Universität Marburg 1991 (Schriften der Universitätsbibliothek Marburg, 54) ISBN 3-8185-0087-8
Hartmut Mitzlaff, Adolf Reichweins (1898 – 1944) heimliche Reformpraxis in Tiefensee 1933 – 1939. In: Astrid Kaiser, Detlef Pech (Hrsg.): Geschichte und historische Konzeptionen des Sachunterrichts. Schneider-Verlag Hohengehren, Baltmannsweiler 2004, S. 143 – 150. ISBN 3-89676-861-1