Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ). Използвана е главно за правилното изписване на произлизащи от гръцки език думи и имена. Числовата ѝ стойност възлиза на 9. Тита не присъства в първоначалния състав на глаголицата, но на по-късен етап се среща като 
(Ⱚ), въпреки че не ѝ се отрежда числова стойност.
Названието „тита“ (на руски език - „фита“) е свързано със съвременното гръцко произношение на думата θῆτα „[th]ѝта“, където първият звук се отъждествява с английското „thin“ (беззвучна зъбна проходна съгласна). В славянските езици, предаваният от буквата звук се произнася като [t] или [f].
Буквата просъществува в руската азбука до 1918 г., когато се заменя с Ф. Имена като Ѳеодоръ/Ѳёдоръ, производни на гръцкото Θεόδωρος, започват да се изписват като Фёдор/Феодор.
Тита се използва и в румънската кирилица до към 1860 г.
Буквата не трябва да се бърка с някои сходни по вид, но коренно различни по звукова стойност знаци, като например Ө, ө (О с чертичка), чието произношение е [œ], [wʉ].
| Кодиране |
Буква |
Регистър |
Код
|
| Уникод
|
Кирилска тита (Ѳ ѳ)
|
Главна
|
U+0472
|
| Малка
|
U+0473
|
Глаголическа тита (Ⱚ ⱚ) 
|
Главна
|
U+2C2A
|
| Малка
|
U+2C5A
|
| Гръцка тета (Θ θ)
|
Главна
|
U+0398
|
| Малка
|
U+03B8
|
| „О“ с чертичка (Ө ө)
|
Главна
|
U+04E8
|
| Малка
|
U+04E9
|
| Латинско „О“ с чертичка (Ɵ ɵ)
|
Главна
|
U+019F
|
| Малка
|
U+0275
|
