У, у е буква от кирилицата, двадесета поредна в българската азбука. Често представлява затворената задна закръглена гласна /u/.
История
Буквата произлиза от старобългарския диграф Ѹ, който от своя страна е заемка от гръцката азбука, където диграфът ου (омикрон+ипсилон) също е използван за предаване на звука /u/.
Гръцката буква ипсилон паралелно е взета в кирилицата и под друга форма – като буквата ижица (Ѵ). Тази буква обаче постепенно отпада от употреба.
Фонемна стойност
Във българския в ударена форма се редуцира до /u/ затворена задна закръглена гласна, а в неударена форма се редуцира до /ʊ/ ненапрегнато-затворена ненапрегнато-задна закръглена гласна или до /о/ полузатворена задна закръглена гласна.
Други подобни букви
В някои езици са използвани вариации на тази буква:
- Ў (в Беларуски език, дунгански език,[1] сибирски юпикски език, узбекски език)
- Ӯ (в таджикски език)
- Ӱ (в алтайски език, хакаски език, гагаузки език, хантийски език, марийски език)
- Ӳ (в чувашки език)
- Ү (в монголски език, казахски език, татарски език, башкирски език, дунгански език и други езици)
- Ұ (в казахски език)
Компютърни кодове
- 1 Име в Уникод: CYRILLIC CAPITAL LETTER U
- 2 Име в Уникод: CYRILLIC SMALL LETTER U
Вижте също
Бележки
- ↑ Много дунгански книги обаче използват Ӯ вместо Ў