| Ясенолистен явор |
|
| Природозащитен статут |
Незастрашен[1] |
| Класификация |
|
| Научно наименование |
|
| Разпространение |
|
| Синоними |
- Acer fauriei H.Lév. & Vaniot, 1906
- Acer fraxinifolium Nutt., 1818
- Acer lobatum Dalla Torre & Sarnth., 1909
- Acer trifoliatum 1836
|
| Ясенолистен явор в Общомедия |
| [ редактиране ] |
Ясенолистният явор[2] (Acer negundo) е дребно широколистно дърво от семейство Сапиндови.
Описание
Дърветата от този вид достигат височина до 25 м и имат типичен диаметър на ствола до 50 см. Короната е неправилно заоблена и гъста. Листата и клонките са със срещуположно разположение. Той е единственият представител на род Acer със сложни, пересто разделени листа; те са светлозелени на цвят, могат да включват прости, дву- и три-делни листчета с дължина 5 – 10 см, в най-различни комбинации.
Ясенолистният явор има еднополови, жълто-зелени цветове, които се появяват малко преди разлистването.[3] Мъжките цветове са събрани в снопчета, а женските са разположени в увиснали гроздовидни съцветия.[3] Дърветата са двудомни[3] – още една необичайна черта на ясенолистния явор; това означава, че всяко отделно дърво формира или мъжки, или женски съцветия. Плодовете са двойни крилатки, с ъгъл между крилцата на двете скрепени орехчета около 90°.[3]
Светлолюбив, но непретенциозен към почвата и адаптивен вид, който понася лесно градското замърсяване на въздуха. Тези му качества, както и множеството вариететни форми го правят изключително подходящ вид за парково и градско озеленяване и екстериорен дизайн. Бързорастящ е, но с кратък живот – около 80-100 години.
Разпространение
Ясенолистният явор е с произход Северна Америка, но е разпространен в много широк географски диапазон извън родината си – от Мезоамерика през Евразия до Австралия; на определени места е считан за инвазивно растение, успял е да се натурализира в някои части на Източен Китай и Полша. В България, освен като често срещано улично и парково дърво, той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни (Странджа) и югозападни (Славянка, Беласица, долината на Места) райони, до 1000 м[4] надморска височина.
Галерия
-
Кора
-
Лист
-
Мъжки цветове
-
Женски цветове
-
Крилатки
Източници
- ↑ Acer negundo (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ а б в г Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 29.
- ↑ Асьов Б., Петрова А., Димитров Д., Василев Р., Конспект на висшата флора на България (Четвърто допълнено и преработено издание), Българска Фондация Биоразнообразие, София, 2012, стр. 44, ISBN 978-954-9959-58-1
Нормативен контрол | |
|---|
|
