Японските числителни са числителните имена, използвани в японския език. В писмен вид те са еднакви с китайските числителни, а големите числа се подреждат през 4 степени на 10, както е и на китайски (на български са през 3 степени - хиляда (10³), един милион (10⁶) и т.н., а на японски - един ман (10⁴ или десет хиляди), едно оку (10⁸ или сто милиона) и т.н.- бел. авт.). Две произношения се използват: китайско-японските (т.нар. 音読み, on'yomi или "звукови четения") изговори на йероглифите и изконните японски (訓読み, kun'yomi или "смислови четения").

На японски числата могат да се запишат по два начина: с арабски (1, 2, 3) или с китайски цифри (一, 二, 三). Арабските цифри обикновено се използват при хоризонтално писане, а китайските - при вертикално.

Повечето числа имат по две четения, едно от китайското произношение на бройното числително (онно четене) и местно, японско (кунно четене), което се използва в по-разговорни ситуации за числата до 10 вкл. В някои случаи (изброени по-долу) японското четене като цяло се предпочита независимо от формалността на ситуацията. Архаичните (остарелите) произношения са отбелязани с †.

* Произношението 〇 maru на йероглифа за 0 (със значение "кръгъл" или "кръг") също се среща. То може да се използва при изреждане на цифрите на едно число, но не и само по себе си за числото 0. Популярен пример е известният магазин 109 в Шибуя, Токио. Името му се произнася като ichi-maru-kyū (с канджи: на японски: 一〇九). (Може също да се прочете и като "десет-девет" - на японски tō-kyū, което е игра с името на компанията "Токю", която притежава сградата.) Обаче като самостоятелно число нулата се записва или като 0, или като 零 (rei). Освен това, 2 и 5 се произнасят с дълга гласна като част от телефонни номера (на японски: にい nī and на японски: ごお gō).

Както е отбелязано по-горе, yon (4) и nana (7) се предпочитат пред shi и shichi. Предполага се, че е така, понеже shi е произношението и на йероглифа за "смърт" (死), което го превръща в злощастно четене (вж. тетрафобия); докато shichi може да прозвучи като ichi (1), shi или hachi (8). Въпреки това, в доста установени думи и изрази shi и shichi се предпочитат; в допълнение, при броене (както в "ichi, ni, san, shi,..."), shi и shichi може да бъдат предпочетени.

Числото 9 също се счита за злощастно; произнесено като ku, звучи като думата за "страдание" (苦). За числото 13 също понякога се счита, че носи лош късмет, но това е влияние от западната традиция. От своя страна, 7 и 8 се считат за късметлийски в Япония.^[2]

В съвременния японски бройните числителни, с изключение на 4 и 7, обикновено се изговарят по онното си четене. Други произношения се използват в имената на месеците, датите и утвърдени фрази; например април, юли и септември се наричат съответно shi-gatsu (4-ти месец), shichi-gatsu (7-и месец) и ku-gatsu (9-и месец). Онните четения се използват и при броене на присъстващи хора (напр. ichi-ni-san-shi).

Имената на по-големи числа се образуват по следните начини:

• Десетиците от 20 до 90 се именуват "(цифра)-jū", т.е. са от 二十 (ni-jū) до 九十 (kyū-jū).
• Стотиците от 200 до 900 са "(цифра)-hyaku".
• Хилядите от 2000 до 9000 са "(цифра)-sen".

Започвайки от десет хиляди (万), числата зачочват с 一 (ichi), ако няма друга предхождаща цифра. Например, 100 е просто 百 hyaku, а 1000 е 千 sen, но 10000 е 一万 ichiman, а не само *man. (Тук е разликата с китайския, където числата започват с 一, ако няма друга предхождаща цифра, още от 100.) Също, ако 千 sen директно предхожда името на някоя степен на десет хиляди, 一 ichi обикновено се поставя пред 千 sen, като се получава 一千 issen. Например 10,000,000 (анализирано като 1000,0000), обикновено се изговаря като 一千万 issenman. Но ако 千 sen не предхожда директно името на съответната степен на 万, добавянето на 一 ichi пред него е по избор. Т.е. числото 15,000,000 (1500,0000) може да е 千五百万 sengohyakuman или 一千五百万 issengohyakuman, както 1500 може да бъде 千五百 sengohyaku или 一千五百 issengohyaku.

Понякога се срещат звукови промени при по-големите числа, включващи озвучаване или удвояване на определени съгласни, както обикновено се случва в японския (т.е. рендаку): напр. от roku "6" и hyaku "100" се получава roppyaku "600". Най-често срещаните са обобщени в долната таблица:

* Това се получава и с произведения на 10. Окончанието -jū се изменя в -jutchō или -jukkei, когато се говори за съответния брой трилиони. ** Тази звукова промяна се среща и с произведения на 100. Окончанието -ku в hyaku се превръща в -kkei, когато се говори за съответния брой kei (1 kei = 10 квадрилиона или единица с 16 нули).

В числата над 10 елементите се подреждат от най-голям към най-малък, а нулите се подразбират. Японската бройна система е умножително-събирателна, а не позиционна; за да се напише числото 20, се използва първо йероглифът за 2 (二), а след това - този за 10 (十), за да се получат две десетици или двадесет (二十).

Разпределителни числителни се образуват обикновено от бройно числително, бройна наставка и наставката -zutsu (ずつ^?), както в 一人ずつ (един човек наведнъж, по един човек).

Както е споменато по-горе, по китайската традиция големите числа се именуват, като всяка следваща степен на десет хиляди получава свое име, за разлика от европейското броене през степени на хиляда:

Двусмислието на някои имена на числа произлиза от Джинкооки (塵劫記), най-стария японски математически текст. Първоначалното издание било публикувано през 1627 г. и съдържало много грешки, повечето от които били поправени във варианта от 1631 г. През 1634 г. била извършена още една редакция и някои стойности били повторно сменени. Вариациите в таблицата се дължат на несъответствията във второто и третото издание. За числото 10²⁴ има различни йероглифи (от които 秭 се използва в съвременния китайски), а след 10⁴⁸ някои продължават да отброяват през 10⁴, докато други започват да го правят през 10⁸. (Ако се отброява през 10⁸, за междинните степени на 10⁴ се използва думата 万 man. Сегашното издание на Джинкооки, 11-ото, се придържа към отброяването през 10⁴, но някои продължават да използват стойностите от 8-ото издание и до днес.)

Първите три числителни имена, които са многосрични думи и имат вариации в значението си, произлизат от Индия, макар там да не са имали точно определена стойност. 恒河沙 gōgasha било първоначално използвано в будистките текстове за неопределено голямо количество; думата произхожда от санскритското गङ्गा gangā 'Ганг' (и включва йероглифа 河 ka 'река' и 沙 sha 'пясък'), отнасяйки се за неизброимите песъчинки по река Ганг. 阿僧祇 asōgi, идва от санскритското असंख्येय asaṃkhyeya 'неизброимо/безбройно', с наставката за отрицание 阿 a, и 那由他 nayuta е от думата नयुत/नयुतः nayuta(ḥ). Оттам нататък думите са будистки термини, преведени или произлезли от китайския, и по-късно получили числови стойности: 不可思議 fukashigi 'невъобразим' и 無量大数 muryōtaisū 'неизмеримо голямо число'.

Примери: (разделянето на групи от по 4 цифри е само за по-голяма яснота)

• 1 0000 : 一万 (ichi-man)
• 983 6703 : 九百八十三万 六千七百三 (kyū-hyaku hachi-jū san-man, roku-sen nana-hyaku san)
• 20 3652 1801 : 二十億 三千六百五十二万 千八百一 (ni-jū oku, san-zen rop-pyaku go-jū ni-man, sen hap-pyaku ichi)

Обаче числата, изписани с арабски цифри, се разделят със запетаи на всеки три цифри, следвайки англоезичната конвенция. Ако арабски цифри се комбинират с канджи, арабските цифри може да се използват за степени, по-малки от десет хиляди (напр. 2,500万 за 25 000 000; 2,500 е по-малка степен от 10 000, защото 2 500 = 2,5.10³, а 10 000 = 10⁴).

На японски, когато големи числа се изписват с канджи, нулите се пропускат за всяка степен на 10. Например 4 002 е 四千二 (докато на китайски йероглифът 零 се използва, когато се появи нула, т.е. 4 002 се изписва като 四千零二). Въпреки това, когато се четат извлечения от сметки, например, пропуснатата цифра или цифри се отбелязват с tobi (飛び) или tonde (飛んで): напр. yon-sen tobi ni или yon-sen tonde ni вместо обичайното yon-sen ni.

Японският разполага с две бройни системи за десетични дроби. Те вече не са в широка употреба, но все още се използват в бейзбола, за процент победи на спортни отбори, в някои фразеологизми като 五分五分の勝負 (gobugobu no shōbu, "50 на 50"), както и при представяне на проценти или намаления. Дробите, завършващи на 分 (bu), се използват и за телесна температура - например 九度二分 (kudonibu) означава "9 и две части" - т.е. температура 39,2°C.

Ето една от системите за означаване на десетични дроби:

Тя се използва с традиционните японски мерни единици.

Другата система за представяне на проценти или намаления е леко променена, тъй като 割 (wari) става една десета, а оттам нататък редът е като при предната система:

Тя често се използва с цени, например: 一割五分引き (ichi-wari go-bu biki): 15% намаление

С изключение на wari, тези думи рядко се срещат в днешно време. Десетичните дроби обикновено се записват или с канджи (вертикално) или с арабски цифри (хоризонтално), предхождани от десетична точка, и се четат цифра по цифра, както е прието на Запад. Забележете, че в писмена форма те могат да се комбинират или с традиционната бройна система (42,195 километра: 四十二•一九五 キロメートル), или с позиционната десетична система, която използва цифрата 0 (50,04 %: 五〇•〇四 パーセント). Но и в двата случая четенето следва традиционната конвенция (yon-jū ni-ten ichi-kyū go kiromētoru за 42,195 km; go ju-tten rei-yon pāsento за 50,04%).

Както в китайския език, така и в японския съществува отделна група йероглифи за числа, наречени daiji (大字, букв. "големи йероглифи"), които се използват в правните и финансовите документи, за да се предотврати редактирането от злонамерени лица чрез добавяне на нови черти (така например йероглифът за 1 ще се превърне в 2 или 3). Деловите цифри са идентични с китайските с изключение на дребни разлики в чертите. Днес цифрите за 1, 2, 3 и 10 се изписват само в деловата си форма в правни документи (цифрите от 4 до 9, както и 100, 1000 и 10 000 се записват по обичайния начин, срв. с таблицата по-долу). Обикновените форми на тези цифри могат да бъдат изменени до тези на други цифри (1 и 2 са обяснени вече, а 3 може да се промени на 5, докато 10 - на 1000). В някои случаи цифрата 1 се обозначава изрично, както в 壱百壱拾 (110), за разлика от обичайното 百十.

Тук са дадени деловите цифри:

Четирите съвременни японски банкноти: от 1000, 2000, 5000 и 10000 йени, са обозначени със съответните делови цифри: 千, 弐千, 五千, and 壱万.