Якоб/Жак I фон Финстинген-Шваненхалс (на френски: Jacques I von Vinstingen; на немски: Jakob von Vinstingen-Schwanenhals; * пр. 1361; † между 20 юли 1388 и 15 октомври 1389) от фамилията на господарите на Малберг в Айфел, е господар на Финстинген (на френски: Fénétrange) и Шваненхалс, господар на Димеринген (в Гранд Ест) и Варсберг (в Гранд Ест) в Лотарингия.

Той е най-големият син на (Хуго) Хугелман III фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1329; † 1362/сл. 1389) и съпругата му Йохана фон Варсберг (* пр. 1337; † сл. 1387), единствена дъщеря на Якоб III фон Варсберг, господар на Тикурт († 1327). Внук е на Хуго II фон Финстинген († 1329). Роднина е на Хайнрих II фон Финстинген, архиепископ на Трир и курфюрст на Курфюрство Трир (1260 – 1286). Брат е на Хугелман IV фрайхер фон Финстинген-Шваненхалс († сл. 1389), капитулар в Мец, и на Фридрих фон Финстинген-Шваненхалс († сл. 1389).

Господарите фон Финстинген получават Димеринген от Херцогство Пфалц-Цвайбрюкен. Синът му Хайнрих III фон Финстинген-Шваненхалс залага през 1421 г. половината господство за 4000 гулдена на граф Филип I фон Насау-Саарбрюкен († 1429).

Чрез наследство господството Димеринген е разделено през края на 15 век между графовте фон Залм и графовете фон Мьорз-Сарверден.

Якоб/Жак I фон Финстинген-Шваненхалс се жени за Маргарета фон Финстинген-Бракенкопф († сл. 1382), дъщеря на Улрих фон Финстинген († 1387/1389), фогт в Елзас, господар на Фалкенберг, и Мари д' Аспремонт († 1380). Те имат седем деца:^[1][2]

• Хугелман фон Малберг-Финстинген († сл. 1463), катедрален деан в Щрасбург и Мец
• Хайнрих III фон Финстинген-Шваненхалс († сл. 15 юли 1429), женен I. за Елизабет фон Кирбург († сл. 1422), II. за де Росиерес
• Маргарета фон Финстинген-Шваненхалс († сл. 24 януари 1451), омъжен на 15 декември 1402 г. за Йохан III фон Зирк († 19 декември 1437)
• Йоханета фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1405; † сл. 1413), омъжена сл. 1396 г. за Боемонд фон Етендорф-Хоенфелс в Елзас († сл. 7 юли 1408)
• Якоб фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1422; † сл. 1473?)
• Вилхелм фон Финстинген-Шваненхалс (* пр. 1443; † 15 юли 1469), женен 1453 г. за Агнес фон Ербах (* пр. 1453; † пр. 1472), дъщеря на шенк Йохан III фон Ербах († 8 февруари 1458), бездетен^[3]

• Emil Burger: Aus Finstingens Vergangenheit. Geschichte der Stadt und der Herrschaft Finstingen von den ältesten Zeiten bis zur französischen Revolution 1789. Metz 1931.
• Heinrich Witte: Vinstingen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 40, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 1 – 5.
• Markus Müller: Höfe und Residenzen im spätmittelalterlichen Reich. Band 15.IV. 2012. S. 422 – 425 (Herren von Finstingen) online Архив на оригинала от 2018-03-01 в Wayback Machine.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 44.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVIII, Tafel 151.
• ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:44

• Jakob I von Vinstingen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
• Diemeringen (Dymringen), Communauté de communes d'Alsace Bossue