През 1623 г. Юлий Хайнрих получава от императора господството Шлакенверт в Бохемия. В Шлакенвер Юлий Хайнрих си строи лукзозен дворец с парк, който става постоянната му резиденция.
През 1629 г. . Юлий Хайнрих става главнокомандващ на имперската войска в Полша и преговаря през 1632 г. за мирен договор с курфюрста на Саксония. Юлий Хайнрих е доверен близък приятел на Валенщайн и е подозиран, че участва в неговите нападки против императора. След убийството на Валенщайн той е арестуван и затворен във Виена. След мирния договор в Прага през 1635 г. той е освободен от затвора.
След смъртта на Фердинанд II той отново е в двора във Виена и Фердинанд III го изпраща в множество дипломатически мисии.
През 1656 г. Юлий Хайнрих последва по-големия си полубрат Август като херцог на Саксония-Лауенбург. Той е приет в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft.
Юлий Хайнрих умира от старост в Прага и е погребан в Шлакенверт.
Трети брак: 18 август 1632 г. във Виена с вдовицата Анна Магдалена Коловрат-Новохрадски († 1668), дъщеря на Вилхелм Попел фон Лобковиц, която му донася значими бохемски собствености. С нея той има децата:
Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Band 9 – 10, Hoffmann und Campe, 1851, S. 83.
Wenzl Sommer: Kurze Geschichte der Stadt Schlackenwerth in Verbindung mit dem Piaristen-Collegium, 1866, S. 6.
Peter von Kobbe: Geschichte und Landesbeschreibung des Herzogthums Lauenburg, Band 3, Harro von Hirschheydt, 1837, S. 56 ff. (Digitalisat)
Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste: in alphabetischer Folge von genannten Schriftstellern, Band 92, J. F. Gleditsch, 1851, S. 364 ff.