Хъскито е една от най-известните породи, принадлежащи към шпицовете
Шпиц (на немски: Spitz) е група породикучета, характеризиращ се с дълга, гъста и често бяла козина, а муцуната и ушите са заострени. Опашката често е завита над гърба на кучето.
Произход
Точният произход на шпицовете не е известен, но днес те могат да бъдат видени най-вече в арктическите райони на Сибир. Типът е описан като Canis pomeranus от Йохан Фридрих Гмелин в неговата Systema naturae през 1788.[1]
Няма археологически доказателства за преход на вълците в шпицове. Скелетите от 5000 години насам показват, че предците на шпицовете са се свързали с вълците. Днес шпицовете толкова приличат на вълци, че се смятат за най-стария тип кучета по света.[2]
Основната ни представа за шпицове са впрегатните кучета, като хъски и аляски маламут. Те имат голяма прилика с вълците и в миналото често са се правели хибриди между двата вида. И днес впряговете се използват в северните ширини като средство за транспорт.
Много шпицове достигнали до Сибир и Монголия. Векове наред хората ги пренасяли в Япония, най-вече в Манджурия.[3] Тези кучета са предшественици на чау-чау и акита.
Шпицовете са около 60 вида, като те се поделят на ловни (карелско мечкоподобно куче, норвежки елкхаунд), овчарски (финландски шпиц, лундехунд), впрегатни (канадско ескимоско куче, гренландско куче, хъски, аляски маламут) и декоративни (померан, немски шпиц, американско ескимоско куче) кучета.
Източници
↑Linnaeus, C. (translated and revised by R. Kerr). 1792. The Animal Kingdom; or, zoological system of the celebrated Sir Charles Linnaeus. Class I. Mammalia and Class II. Birds. Being a translation of that part of the Systema Naturae, as lately published with great improvements by Professor Gmelin, together with numerous additions from more recent zoological writers and illustrated with copperplates. J. Murray, London, 644 pp.
