Черният делфин

Черният делфин
МестоположениеСол Илецк, Русия
Откриване1773 г.
Управляван отФедерална служба за изпълнение на наказанията
Капацитет1600 души
Карта Местоположение в Сол Илецк

Черният делфин (на руски: Чёрный дельфин, официално наименование Федерална държавна институция „Изправителна колония №6, Управление на Федералната служба по изпълнение на наказанията в Оренбургска област“ на руски: Федеральное казённое учреждение «Исправительная колония № 6 Управления Федеральной службы исполнения наказаний по Оренбургской области, до 2007 г. ЮК-25/6) е руски затвор с особен режим, в който затворниците излежават доживотните си присъди, разположен в град Сол-Илцек, край езерото Развал, в Оренбургска област, близо до границата с Казахстан.[1] Това е най-големият затвор в Русия с капацитет от 1600 души.[2] Към настоящия момент броят на осъдените е 863, в това число педофили, терористи, серийни убийци, канибали, политически затворници,[3] а броят на служителите възлиза на 900 души.[4]

История

Първите затвори, в които се излежават доживотни присъди в Оренбургска област, се появяват по време на царуването на императрица Екатерина II.

„ Историята на „Черния делфин“ датира от времето на Екатерина II. След потушаването на въстанието на Пугачов през 1773 г. в тези части на страната възниква нужда от пространство за изгнание на разбойниците. Изминат векове, но целта на институцията никога не се променя. Силните стени в Оренбургските степи еднакво вярно са служили на всички руски владетели, затворът винаги е бил затвор. “

Н. Богоутдинова[5]

В този затвор през 1942 г. умира известната немска актриса Карола Неер.[6].

Получава статут на затвор за доживотно осъдени на 1 ноември 2000 г.[1]

Описание

Затворът получава неофициалното си име „Черният делфин“ заради фонтана, поставен пред главния вход на сградата, изобразяващ скулптура на черен делфин,[7] която е изработена от самите затворници.[8]

В затвора се поддържа строга изолация, като контактите между затворниците са забранени. Всяка килия се поделя между двама и четирима осъдени, като има и такива в пълна изолация (например убийци, канибали). За да се избегнат конфликтите, пазачите се избират след работа с психолог. Затворниците са под постоянно видеонаблюдение, а светлините никога не се изключват. Когато се един затворник се извежда от килията си, той е под конвой и задължително в екипа присъства обучено куче. Денят на затворниците започва в 6 часа сутринта, а през следващите 16 часа им е строго забранено да сядат или лягат на леглата си. Осъдените се хранят със супа и хляб четири пъти дневно, като са им разрешени единствено книги, вестници и радио, включвано от контролен пункт, като това е единствената им връзка с външния свят.[1] Характерна особеност за този затвор е, че когато се местят от една сграда в друга, затворниците са с превръзка на очите, за да не могат да направят план на затвора, и вървят наведени напред и с ръцете над гърба – тази ситуация позволява по-лесен контрол на затворника от страна на охранителите.[9] Минималният брой пазачи, придружаващи един затворник, са трима души и ръководителят на кучето. Затворниците са проверявани на всеки 15 минути, размерът на всяка килия е 4,5 м²,[10] а затворниците са отделени от вратите и прозорците с масивни стоманени пръти, като по този начин килията се образува от клетка в клетката. От преградения прозорец се вижда тънка ивица небе. Ежедневно разходките са по час и половина (при добро поведение могат да се увеличат до два часа), като затворниците прекарват времето в специална килия. Когато офицерите на затвора дават команди на затворниците, те трябва да отговарят с думите да, гражданино началник (на руски: есть, гражданин начальник).

Приблизителното ежедневие в „Черния делфин“:

  • 6:00 — събуждане, оправяне на леглата, сутрешен тоалет, почистване на килията.
  • 6:30 — закуска, включване на радиото.
  • 7:15 — включване на електрическите контакти. Затворниците могат да използват електрически самобръсначки, а също и да кипнат вода, за да пият чай, ако разполагат с чаени листенца, или вряла вода.
  • 8:00 — начало на сутрешната проверка, изключване на радиото.
  • 9:00 — преглед на затворниците от лекар.
  • 10:00 — сутрешна разходка в специална килия, дълга няколко метра. В същото време пациентите се откарват в болничното отделение.
  • 13:00 — обяд.
  • 13:40 — почистване на килията.
  • 14:00 – 17:00 — радиото се включва отново.
  • 18:00 — вечеря, с продължителност 40 минути.
  • 20:00 — вечерна проверка.
  • 20:30 — изключване на електрическите контакти.
  • 22:00 — отбой.

Външни препратки

Източници

  1. ↑ а б в "Структурные подразделения." () Federal Penitentiary Service Orenburg Region. Посетен на 28 април 2012 г. „В исправительной колонии содержатся осужденные к пожизненному лишению свободы.“
  2. ↑ Най-строгият затвор в Русия
  3. ↑ "All Videos: Black Dolphin Prison Архив на оригинала от 2012-08-22 в Wayback Machine.." National Geographic. Посетен на 28 април 2012 г.
  4. ↑ Павел Седаков. «Чёрный дельфин» или Дорога в один конец. Тюрьма для пожизненно лишённых свободы // Украина криминальная, 09.10.2009.
  5. ↑ Н. Богоутдинова Чёрный дельфин // Вестник Отрадного. – 2005. – 19 мая.
  6. ↑ Вера Васильева. Между двух диктатур // Радио „Свобода“, 18.12.2017.
  7. ↑ О происхождении названия[неработеща препратка]
  8. ↑ Най-строгият затвор в Русия
  9. ↑ Най-строгият затвор в Русия
  10. ↑ Взгляд изнутри. Самая страшная тюрьма России Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2012-09-22 в Wayback Machine. // National Geographic
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чёрный дельфин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​