|
Хранителна промишленост в България
Хранителната промишленост е един от отраслите на промишлеността в България. В страната се произвеждат: месо и месни продукти; мляко и млечни продукти; плодове и зеленчуци; хлебни и сладкарски изделия; риба и други.
Хранително-вкусовата промишленост в страната обхваща приблизително 14% от индустриалното производство и създава около 14% от добавената стойност в индустрията. В отрасъла са заети около 80 хиляди души – 15% от работещите в преработващата промишленост. През 2013 г. предприятията от сектора осъществяват износ за 2,06 млрд. лева и реализират на вътрешния пазар продукция за 6,25 млрд. лв. Средномесечното възнаграждение в отрасъла през същата година е около 540 лв.[1]
Преработено мляко в България, 2013 г.[2]
| Вид на млякото |
Количество, х1000 л. |
Дял, %
|
| Краве |
496 111 |
93,6
|
| Овче |
24 218 |
4,6
|
| Козе |
7037 |
1,3
|
| Биволско и смес |
2534 |
0,5
|
| Общо |
529 900 |
100,0
|
|
Производство на месо в България, 2013 г.[2]
| Видове и категории животни |
Заклани, х1000 бр. |
Живо тегло, т. |
Кланично тегло, т.
|
| Телета и млади говеда |
95,3 |
22 701,7 |
11 335,1
|
| Други говеда |
35,9 |
16 747,4 |
7771,5
|
| Общо говеда |
131,2 |
39 449,1 |
19 106,6
|
| Прасета до 50 кг |
11,8 |
354,2 |
212,6
|
| Угоени свине |
1021,3 |
112 793,5 |
71 232,3
|
| Други свине |
11,7 |
2309,7 |
1459,9
|
| Общо свине |
1044,8 |
115 457,4 |
72 904,8
|
| Агнета до 1 година |
975,0 |
21 641,2 |
9852,8
|
| Други овце |
32,5 |
1662,5 |
746,4
|
| Общо овце |
1007,5 |
23 303,7 |
10 599,2
|
| Ярета до 1 година |
219,8 |
4406,7 |
2089,3
|
| Други кози |
6,5 |
294,6 |
128,3
|
| Общо кози |
226,3 |
4701,3 |
2217,6
|
| Биволи и еднокопитни |
1,8 |
545,0 |
259,7
|
| Общо |
2411,6 |
183 456,5 |
105 087,9
|
|
История
Промишленото производство на хранителни стоки в България започва да се развива в края на XIX век. Първото по-голямо предприятие в тази сфера става създадената през 1897 година с белгийски капитали захарна фабрика на „Български захарни фабрики и рафинерии“ в София. През 1914 година е основана Захарна фабрика „Марица“ в Пловдив (днес Захарен комбинат „Пловдив“), а през 1927 година на основата на местна сладкарска работилница е изградена захарна фабрика и в Горна Оряховица (днес „Захарни заводи“). През 1901 година Велизар Пеев основава малка фабрика за шоколад в София, а през 1922 година още една в Своге (днес „Монделийз България Продакшън“).
През 1931 година в Орландовци е изградена млекопреработващата фабрика на братя Карапеткови, използваща съвременни западноевропейски технологии и произвеждаща широк асортимент от сирена. През 1936 година в Гара Кричим е създадена консервната фабрика „Витамина“, която след национализацията ѝ през 1948 година е обединена с десетина по-малки предприятия и през следващите десетилетия е сред най-големите консервни заводи в страната. През този период протича и процес на технологична модернизация и уедряване на винарските предприятия.[3]
Следвайки съветския модел, комунистическият режим си поставя за цел да уедри производството на максимален кръг хранителни продукти. Първият голям завод за производство на хляб (днес „Хлебни изделия - Възраждане“) е създаден през 1949 година в София. В началото на 50-те години на 20. век е уедрено и разширено бутилирането на минерална вода, а през 1965 година, когато свързаното с Държавна сигурност предприятие „Тексим“ получава лиценз за производство на „Кока Кола“, е създадена и първата фабрика за безалкохолни напитки.[3]
Бележки
|
|