Той е големият син на фрайхер Кристоф Кевенхюлер-Айхелберг (1503 – 1557), ландес-хауптман на Каринтия, и първата му съпруга богатата наследничка Елизабет Мансдорфер (1519 – 1541), дъщеря на търговеца от Шпитал Ханс Мансдорфер и Урсула фон Росег.[1] Баща му се жени втори път на 1 юни 1545 г. в Санкт Файт в Каринтия за Анна Мария фон Велц († 1564). Брат му Бартоломеус Кевенхюлер I. (1539 – 1613) е фрайхер на Ландскрон и Вернберг, издигнат на имперски граф Кевенхюлер цу Франкенбург на 19 юли 1593 г., дипломат, губернатор на Каринтия. Полубрат му Мориц Кристоф Кевенхюлер (1549 – 1596) е господар на Патерниан и Зомерег.
Ханс започва през 1558 г. служба при ерцхерцог Максимилиан. През 1560 г. е изпратен от Максимилиан (от 1564 император Максимилиан II) в Испания. Там той има различни служби, 1563 г. кемерер, таен съветник и 1566 г. императорски пратеник в Мадрид. След напускането на Адам фон Дитрихщайн той става през 1572 г императорски пратеник в Испания до смъртта си, общо 26 години.
Ханс (Йохан VII) фон Кевенхюлер
През 1581 г. Ханс получава от Рудолф II вместо заплатата му господствата Франкенбург с дворците Франкенбург и Фрайн, също господствата замък Когл (където фамилията му построява през 1750 г. дворец Когл и дворец Камер), които през 1593 г. са обединени към „Графството Франкенбург“.
От него са запазени голяма кореспонденция и различни дневници за пътуване (Италия, Испания, Холандия, Палестина). В жилището му в Мадрид той има ценни колекции от картини, килими, сребърни съдове и други.
Ханс фон Кевенхюлер умира неженен и бездетен на 8 май 1606 г. в Мадрид. Негов наследник става брат му Бартоломеус Кевенхюлер, граф на Франкенбург (1539 – 1613), говорителят на съсловията на Каринтия, и след това неговият син Франц Кристоф фон Кевенхюлер, който става 1609 г. католик и също дълги години представя Виенския двор като пратеник в Испания.
Галерия
Дворец Франкенбург
Дворец Фрайн (1674)
Замък Когл (1674)
Дворец Камер (1674)
Литература
Constantin von Wurzbach: Khevenhüller, Johann (VII.) Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 11. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1864, S. 220
Maria Stieglecker: „Was ich eingethan und erkhauft, wille ich mit erster gelegenheit überschickhen.“ : Zum Gütertransfer von Spanien an den Kaiserhof. In: Friedrich Edelmeier (Hrsg.): Hispania – Austria II : die Epoche Philipps II. (1556 – 1598). Wien 1999, ISBN 3-7028-0366-1, S. 225 – 245.
Karl Rudolf: „Warum sollten Eure Majestät nicht für Sachen, die Ihr Vergnügen bereiten, pro Jahr einige Tausend Gulden ausgeben?“ : Correggio und Parmigianino auf dem Weg nach Prag zur Zeit Philipps II. und Philipps III. von Spanien. In: WebarchivStudia Rudolphina : bulletin Centra pro Výzkum Umění a Kultury Doby Rudolfa II 02 (2002)
Annemarie Jordan Gschwend: Hans Khevenhüller, Imperial Ambassador, Diplomat and Art Dealer. In L+Arte, Lissabon, 20. Januar 2006, S. 58 – 60 (online).
Annemarie Jordan Gschwend: Hans Khevenhüller. Agent, Diplomat and Cultural transfer. Dresden – Prag um 1600. Zum Transfer von Kunst, Kultur und Wissen (Tagungsprogramm 17.–20. März 2015).
Adam Wolf: Khevenhüller, von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 705 f
