Ханс Йоахим Шедлих

Ханс Йоахим Шедлих
Hans Joachim Schädlich
Ханс Йоахим Шедлих през 2010 г.
Ханс Йоахим Шедлих през 2010 г.
Роден8 октомври 1935 г. (89 г.)
Професияписател, преводач,
Националност Германия
Жанрроман, разказ, есе
Награди„Награда Клайст“ (1996)
„Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2007)
Уебсайт
Ханс Йоахим Шедлих в Общомедия

Ханс Йоахим Шедлих (на немски: Hans Joachim Schädlich) е германски писател и преводач, автор на романи, разкази и есета.

Биография

Ханс Йоахим Шедлих е син на търговец. Завършва основно училище в Райхенбах и гимназия в Бад Зааров и Темплин. От 1954 до 1959 г. следва германистика и лингвистика в Хумболтовия университет на Берлин и Лайпцигския университет. През 1960 г. получава в Лайпциг докторска степен за езиковедска теза.[1] От 1959 до 1976 г. е научен сътрудник в Академията на науките на ГДР в Източен Берлин.

В края на 60-те години Шедлих създава текстове, чието високо литературно качество е признато от издателските редактори, но поради неприкритата критика на политическата действителност в страната са спирани от цензурата в ГДР и не се публикуват.

След като през декември 1976 г. подписва протеста на писатели от ГДР срещу отнемането на гражданството на поета Волф Бирман, Шедлих е уволнен от Академията на науките. Може да припечелва прехраната си само като преводач на свободна практика. ЩАЗИ започва срещу него оперативни действия.

През август 1977 г. с помощта на Гюнтер Грас в западногерманското издателство „Роволт“ излизат текстове на Шедлих, критикуващи режима в ГДР, под заглавие „Опит за близост“ („Versuchte Nähe“). Натискът срещу него става още по-силен и през декември същата година го принуждават да напусне страната и той се преселва със семейството си във ФРГ. Шедлих живее първо в Хамбург и Даленбург (Долна Саксония), а от 1979 г. се установява в Западен Берлин. Всички негови по-късни творби са публикувани в Западна Германия.

Ханс Йоахим Шедлих е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. През 1996 г. заедно с други дисиденти от ГДР напуска немския ПЕН клуб в хода на дискусиите за обединението на източната и западната секция на клуба.[2]

Библиография

  • Versuchte Nähe, 1977
    • Apfel auf silberner Schale
  • Der Sprachabschneider (Zusammen mit Amelie Glienke), 1980
  • Irgend etwas irgendwie, 1984
  • Mechanik, 1985
  • Tallhover, 1986
  • Ostwestberlin, 1987
  • Deutsche im deutschen Exil?, 1988
  • Kriminalmärchen und andere Geschichten, 1991
  • Schott, 1992
  • Über Dreck, Politik und Literatur, 1992
  • Die Sache mit B., 1992
  • Mal hören, was noch kommt. Jetzt, wo alles zu spät ist, 1995
  • Der Kuckuck und die Nachtigall, 1996
  • Vertrauen und Verrat, 1997
  • Trivialroman, 1998
  • Gib ihm Sprache, 1999
  • Zwischen Schauplatz und Elfenbeinturm, 2001
  • Anders, 2003
  • Der andere Blick. Aufsätze, Reden, Gespräche, 2005
  • Vorbei. Drei Erzählungen, 2007
  • Kokoschkins Reise, 2010
Пътуването на Кокошкин, изд.: Аквариус, София (2013), прев. Даря Хараланова
  • Sire, ich eile. Voltaire bei Friedrich II. Eine Novelle, 2012
  • Narrenleben, 2015
  • Catt. Ein Fragment, 2015
  • Felix und Felka, 2018

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Hans Joachim Schädlich: Aktenkundig Rowohlt-Berlin-Verlag, Berlin 1992, S. 284
  2. ↑ Wolfgang Müller: Zwei Studien und ein Gespräch, „Über Dreck, Politik und Literatur“ – Zu politischen und ästhetischen Positionen Hans Joachim Schädlichs nach dem Fall der Berliner Mauer, Heft 13 (Februar 1999) des Instituts für kulturwissenschaftliche Deutschlandstudien der Universität Bremen, S. 11 (pdf)
  3. ↑ Mitteilung beim Evangelischen Pressedienst[неработеща препратка]
  4. ↑ Ordensverleihung zum Tag der Deutschen Einheit (Bericht auf der Website des Bundespräsidenten)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни