Хайнрих VIII (X) фон Ортенбург (на немски: Heinrich VIII (X) von Ortenburg; * 19 август 1594, замък Валдек при Кемнат; † 19 август 1622, Фльорюс, Белгия) от Имперското графство Ортенбург е обрист на охранителния полк в пфалцската войска през Тридесетгодишната война.

Той е вторият син на граф Хайнрих VII фон Ортенбург (1556 – 1603) и втората му съпруга Йоханета фрайин цу Винеберг/Жанета фон Виненбург-Байлщайн (1565 – 1625), дъщеря на фрайхер Филип II фон Винебург-Байлщайн, бургграф на Алцай (1538 – 1600), и Юта фон Сайн-Витгенщайн († 1612). По-големият му брат Фридрих Казимир (1591 – 1658) е имперски граф на Ортенбург (1627 – 1658).

През голямата част от детството си Хайнрих VIII вероятно живее в Господството Валдек в Горен Пфалц. През 1617 г. той тръгва с флотата от единадесет кораба на граф Лудвиг фон Льовенщайн към Венеция да помага на Република Венеция в конфликта ѝ против Фриули. 23-годишният Хайнрих получава командването на пехотинска рота.^[1] Когато флотилията пристига на целта си, Фриули и Венеция вече са разрешили конфликта си. Затова Хайнрих VIII създава на пергамент красива морска карта с нарисуван пътя на флотилията.^[2]

Бохемците свалят получилия бохемската корона ерцхерцог Фердинанд II като крал и избират на 26 август 1619 г. Фридрих фон Пфалц за техния нов владетел. Въпреки това Фердинанд изненадващо е коронован за император в Прага.

Граф Хайнрих VIII е вече на служба при херцог Кристиан фон Брауншвайг-Волфенбютел. Той получава на 25 години командването на над 1000 коне. Във войската на граф Петер Ернст II фон Мансфелд, той тръгва за Прага.^[2] На 8 ноември 1620 г. се състои „битката на Бела гора“ близо до Прага, между войската на Католическата лига и бохемската войска. Бохемската главна войска под командването на княз Кристиан I фон Анхалт-Бернбург е решително победена. Бохемският Зимен крал, курфюрст Фридрих V фон Пфалц, бяга след това от Бохемия, но държи още здраво своята бохемска кралска титла.

През 1622 г. Хайнрих е полковник на кон в охранителната гарда на Мансвелд и командир на десет военни роти.^[1]

Хайнрих VIII (X) фон Ортенбург умира неженен и бездетен на 28 години на 19 август 1622 в битката при Фльорюс в Белгия против испанския военачалник Гонсало Фернандес де Кордоба.^[3][4]

• Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. In: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
• Walter Fuchs: Graf Heinrich XIII. von Ortenburg. Ein Kriegsmann von Format. In: Donau Bote 7 (1986), Ausgabe vom Dienstag, 16. Dezember 1986 (S 24 – 26).
• Walter Fuchs: Die letzte Schlacht des Grafen Heinrich VIII. zu Ortenburg. In: Donau-Bote 20 (1999), Ausgabe vom Dienstag, 19. Januar 1999 (S. 26 f).
• Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580 – 1626); Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg. Berlin 2010 (Duncker & Humblot, Historische Forschungen, Bd. 94); ISBN 978-3-428-13321-5; darin biographische Note zu Ortenburg (S. 270 Anm. 383), u.a. mit Angaben zu seinen persönl. Motiven, sowie (S. 444 – 454) ausführliche Beschreibung der Schlacht bei Fleurus (1622), mit kritischer Beurteilung des Ausgangs.
• Johann Ferdinand Huschberg: Geschichte des herzoglichen und gräflichen Gesammthauses Ortenburg aus den Quellen bearbeitet, Sulzbach 1828.
• ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). V 80.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Хайнрих VIII (Ортенбург).

• Genealogy euweb.cz
• Genealogie der Grafen von Ortenburg, manfredhiebl.de