Фридрих Магнус фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург
Фридрих Магнус фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (на немски: Friedrich Magnus Hardenburg (Hartenburg); * 27 март 1703; † 28 октомври 1756) от Дом Лайнинген е граф на Лайнинген-Дагсбург-Харденбург.
Той е син на граф Йохан Фридрих фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (1661 – 1722) и втората му съпруга Катарина фон Баден-Дурлах (1677 – 1746), дъщеря на маркграф Фридрих VII Магнус фон Баден-Дурлах и съпругата му Августа Мария фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1649 – 1728). Брат е на Карл Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Емихсбург (1704 – 1747).
Граф Фридрих Магнус фон Лайнинген-Дагсбург умира на 28 октомври 1756 г. на 53 години.
Фамилия
Фридрих Магнус се жени на 26 ноември 1723 г. за Анна Христиана Елеонора фон Вурмбранд-Щупах (* 6 юни 1699/13 март 1698; † 4 януари 1763), дъщеря на президента на имперския дворцов съвет граф Йохан Йозеф Вилхелм фон Вурмбранд-Щупах (1670 – 1750) и съпругата му Сузанна София Мария фрайин фон Прьозинг (1673 – 1700). Те имат децата::
[1][2]
- Карл Фридрих Вилхелм (1724 – 1807), първият княз на Лайнинген (1779 – 1807), женен на 24 юни 1749 г. за графиня Христиана Вилхелмина фон Солмс-Рьоделхайм (1736 – 1803)
- Августа Мария Катарина (1725 – 1725)
- Емих Казимир (1726 – 1728)
- Каролина Поликсена (1728 – 1782), омъжена на 28 декември 1751 г. за граф Фридрих Карл Колб фон Вартенберг (1725 – 1784)
- София Вилхелмина (1729 – 1815)
Литература
- Gottlob Friedrich Krebel: Europäisches genealogisches Handbuch, S. 6, Leipzig, 1782. (Digitalscan)
- Thomas Gehrlein: Das Haus Leiningen. 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Deutsche Fürstenhäuser. Heft 32. Börde Verlag, Werl 2011, ISBN 978-3-9811993-9-0, S. 24
- Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Band 3, S. 189 – 217, Kaiserslautern, 1863
- Michael Frey: Versuch einer geographisch-historisch-statistischen Beschreibung des königl. Bayer. Rheinkreises. Band 2 (Gerichts-Bezirk von Frankenthal), Speyer 1838, S. 484, (Digitalscan)
- Heinrich Conrad: Leiningen, Geschichte eines Grafenhauses, Landkreis Bad Dürkheim, 2000, S. 51 – 56, ISBN 3-00-006579-2
- Brinckmeier, Genealogische Geschichte des Hauses Leiningen, Brunswick, 1890 – 1891
- Ingo Toussaint: Die Grafen von Leiningen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982. ISBN 3-7995-7017-9
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 91.
Източници
Външни препратки
|
|