Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (на немски: Friedrich Wilhelm von Brandenburg) от династията Хоенцолерн е от 1640 г. маркграф на Бранденбург, курфюрст на Свещената Римска империя и херцог на Прусия. От 1675 г. той е наричан Великият курфюрст. Изявен привърженик на калвинизма, той осъзнава значението на търговията и подкрепя формиращата се класа от търговци. Провежда успешни вътрешни реформи и укрепва позицията на Прусия, която при неговия син и наследник Фридрих от херцогство се превръща в кралство.
От пролетта 1627 до лятото 1634 г. той трябва да живее в сигурната крепост в Кюстрин със своя възпитател Лойхтмар. След това на 14 години отива през юли 1634 г. в Нидерландия в двора на Фридрих Хайнрих от Орания, чичото на майка му. Посещава лекции в университета в Лайден.
След смъртта на баща му курфюрст Георг Вилхелм той поема управлението на 1 декември 1640 г.
Управление
При управлението му Бранденбург-Прусия израства от незначителна, бедна и опустошена земя след Тридесетгодишната война като международна сила[1].
На първо място Фридрих Вилхелм следва разумна външна политика и успява да обедини дотогава разпръснатите си земи: маркграфство Бранденбург – голяма, но неплодородна територия на север, херцогство Прусия на изток, заобиколено от три страни от Полша, и малките княжества Клеве, Марк и Равенсберг, разположени на запад. Към края на 1650-те полският крал отстъпва Източна Прусия в официално владение на Фридрих Вилхелм. През 1678 г. след Сконската война той си връща и Померания, завладяна от шведските съюзници на Франция, но според сключения Сен-Жерменски мирен договор трябва да се откаже от голяма част от завоюваните земи под натиска на Франция[1].
Най-важен инструмент за дипломатическите успехи на Фридрих Вилхелм е създаването на голяма постоянна армия. Към 1688 г. Бранденбург-Прусия поддържа на постоянна служба 30 000 войници. Тази армия дава възможност на Фридрих Вилхелм и неговите наследници да наложат абсолютна политическа власт. Създаден е военен комисариат, който не само разпределя армейските заплати и снаряжение, но и развива индустрията за производство на военно оборудване.
Въведена е ефективна данъчна система с необходимите административни служби. Фридрих Вилхелм сключва важно споразумение с привилегированите земеделци (юнкери), от чиято подкрепа се нуждае: те получават правото да превърнат подчинените си селяни в крепостници, като в замяна се отказват от правото да се противопоставят на данъчната система, като те самите са освободени от плащания. Без тази подкрепа електорът не би могъл да обедини разпръснатите си територии в единна държава. Освен това сътрудничеството на юнкерите се насърчава и чрез армията – най-високата чест за един бранденбургски земеделец била получаването на офицерски чин и издигането му като военен[1].
Бракове и деца
Курфюрст Фридрих Вилхелм с първата му съпруга Луиза Хенриета фон Насау-Орания (1647)
Албрехт Фридрих (* 24 януари 1672, † 21 юни 1731), маркграф на Бранденбург-Шведт, херенмайстер на Йоантския орден в Зоненбург, женен 1703 г. за принцеса Мария Доротея Кетлер от Курландия (1684 – 1743)
Карл Филип (* 5 януари 1673, † 23 юли 1695), маркграф на Бранденбург-Шведт, женен 1695 г. за Катарина ди Балбиано (1670 – 1719)
Ludwig Hüttl: Friedrich Wilhelm von Brandenburg, der Große Kurfürst 1620 – 1688. Eine politische Biographie. Süddeutscher Verlag, München 1981, ISBN 3-7991-6108-2
Ernst Opgenoorth: Friedrich Wilhelm, der Große Kurfürst von Brandenburg, Band 1: Eine politische Biographie 1620 – 1660, Band 2: Eine politische Biographie 1660 – 1680. Musterschmidt, Göttingen, Zürich 1971/1978. ISBN 3-7881-1668-4
_en_zijn_echtgenote_Louise_Henriette_van_Nassau_(1627-1667).jpg)
