Той е едиственият син на граф Албрехт Лудвиг (Алберт Лудовикус) фон дер Шуленбург (1741 – 1784), камера-съветник в Курфюрство Саксония, и съпругата му Авугуста Фридерика фон Щамер (1751 – 1809). Внук е на пруския генерал-лейтенант Адолф Фридрих фон дер Шуленбург (1685 – 1741).
След ранната смърт на баща му Фридрих Албрехт расте в Клостерроде. След следването му в Лайпциг и Витенберг той се занимава с дипломация и политика. От 1794 до 1798 г. е аташе в представителствата във Виена, Регенсбург и Ращат. През 1799 г. е пратеник в Копенхаген, от 1801 до 1804 г. в Санкт Петербург и от 1810 до 1830 г. във виенския двор, подписва мирни договори на Виенския конгрес.
През 1828 г. Фридрих Албрехт става конференц-министър и през октомври 1830 г., след революцията в Саксония, той напуска държавната си служба. Той живее най-вече във Виена и има голямо влияние в тамошните салони. През лятото живее в своето имение в Клостерроде. През 1815 г. имението му Клостерроде отива към Прусия.
Фридрих Албрехт фон дер Шуленбург умира бездетен на 12 септември 1853 г. в Клостерроде от сърдечен инфаркт и е погребан във фамилната гробница в „Св. Ламберти“ в Бланкенхайм.
Фамилия
Фридрих Албрехт фон дер Шуленбург се жени за графиня Армгард фон дер Шуленбург (* 12 януари 1799; † 1883), дъщеря на граф Филип Ернст Александер фон дер Шуленбург-Емден (1762 – 1820) и Каролина Ернестина Фридерика фон Алвенслебен (1766 – 1856). Бракът е бездетен.[2]
Произведения
Stammtafeln des Schulenburgischen Geschlechts. Wien 1821, 1823, 1824, 1825, 1826
Lebensbeschreibung des venetianischen Feldmarschalls Matthias Johann Graf von der Schulenburg. 1841
Neue Actenstücke über die Veranlassung des siebenjährigen Krieges. 1842
Denkwürdigkeiten des russischen Ministers Freiherrn Achaz Ferdinand von der Asseburg.
Personennachlass im Sächsischen Staatsarchiv
Die Herzogin von Ahlden Stammmutter der königlichen Häuser Hannover und Preussen. 1852 (Digitalisat).
