До 1432 година Фридрих II защитава своите владения от опустошителните набези на хуситите. През 1431 година взема участие в кръстоносния поход против хуситите, приключил с поражение при Тауса. През 1433 г. Ветините сключват мир с хуситите.
Наследство
Ловък и комбинативен, Фридрих навсякъде търси само лична изгода. След смъртта на бездетния ландграф на ТюрингияФридрих Миролюбиви (1440), Фридрих и неговият брат, Вилхелм, получават в наследство и неговите земи. Това наследство послужва като повод за открита борба между братята. Вилхелм, чувствайки се обиден от подялбата на наследството при Алтенбургското деление, встъпва в тайни отношения с архиепископа на Магдебург. Военните действия започва Фридрих. Той напада в 1445 година Тюрингия и така започва Саксонската братска война, завършила през 1451 година с Наумбургски мир. Фридрих встъпва в съюз с Хабсбургите, а Вилхелм получава помощ от Бохемия, наемайки от нея 9000 войници.
Непосредствено след тази война става така нареченото „Саксонско отвличане на принцовете“ (Sächsischer Prinzenraub). Оскърбеният от Фридрих дворянин Кунц фон Кауфунген, съвместно с други дворяни, през 1455 г. отвлича от Алтенбургския замък двамата сина на Фридрих, Ернст и Албрехт, но те скоро са върнати.