Франческо Сасети (на италиански: Francesco Sassetti; * април 1421, Флоренция, Флорентинска република; † 9 март 1491, ), е италианскибанкер и меценат, произхождащ от фамилията Сасети от Флоренция.
Биография
Франческо Сасети е роден във Флоренция като най-малкия син на Томазо Сасети. През 1438-9 г. постъпва на служба в Банката на Медичи във филиала в Авиньон. Той бързо се издига и няколко години по късно става управител на клона. През 1453 г. преминава на работа във филиала на банката в Женева, а през 1458 г. се връща във Флоренция и става финансов съветник на Пиеро ди Козимо де Медичи и Лоренцо де Медичи. Скоро след това се жени. След известно време отново е повишен и заема най-голямата длъжност в Банката на Медичи, която може да заеме външен на семейството човек – става главен управител на банката (Лоренцо го наричал nostro ministro).
Освен богат банкер Франческо се изявява и като меценат. Желаейки да остави името си в историята, той решава да построи семейна капела, която да украси със стенописи. През 1479 г. той придобива малката и тясна, но висока капела за хора, вляво от главния олтар църквата „Санта Тринита“. Изборът на Сасети за художник пада върху най-популярния живописец във Флоренция по това време - Доменико Гирландайо, който току-що се е завърнал от Рим. Договорът за изписването на капелата е подписан 25 декември 1480 г., като самото изписване се извършва между 1482 и 1485 г. В централния олтар на капелата Гирландайо рисува картината „Поклонението на пастирите“, върху която е означена с латински букви годината 1485. Капелата получава името Капела „Сасети“ и често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“. В капелата се намира и саркофагът на Франческо Сасети, починал през 1490 г.
Негов съперник е Джовани Торнабуони, също толкова доверен човек, близък до Медичите, който поема управлението на Банката на Медичите през 1484 г. Франческо има синовете Галеацо, Федерико, Теодоро I и Козимо. Теодоро умира около 1480 г., но малко след това 60-годишният Франческо има друг син, когото отново нарича Теодоро, наричан от историографията Теодоро II, за да го разграничи от първия.
de Roover F. E. „Francesco Sassetti and the Downfall of the Medici Banking House“, в: Bulletin of the Business Historical Society, 1943, Vol.17, № 4, с.65-80.
Innocenti, Siro, La Cappella Sassetti a Santa Trinita a Firenze, в: AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6