Формализмът е школа в литературната критика и литературна теория със структурален подход към текста. В литературната теория формализмът се отнася до критически подходи, които анализират, интерпретират и оценяват свойствените за текста особености и детайли. Формализмът придобива популярност в началото на 20 век като реакция срещу романтическите теории в литературата.

Като руски формализъм се определят две групи от руски лингвисти и литературоведи. Членовете на Обществото за изучаване на поетическия език (ОПОЯЗ), основан през 1916 г. в Санкт Петербург от Борис Ейхенбаум, Виктор Шкловски и Юрий Тинянов, и членовете на Московския лингвистичен кръжок, основан през 1914 г. от Роман Якобсон. За формалист е считан и фолклористът Владимир Проп, който обаче не принадлежи на тези две групи и разгръща идеите си през 20-те години на века.

В есето си „Теорията на формалния метод“ от 1926 г. Ейхенбаум формулира основните идеи на формализма така:

• Намерението е да се създаде „наука за литературата, която да има свои собствени основания и е основана на твърди факти“ и която може да се нарече „поетика“,
• тъй като литературата се състои от езикови явления, лингвистиката трябва да бъде основата на науката за литературата,
• литературата е самостойна и независима от външните условия, доколкото литературният език е различен от всекидневните употреби на езика – поне доколкото не служи (задължително) на комуникацията,
• литературата има своя собствена история, историята на иновациите във формалните структури и не е предопределена (както твърдят някои версии на марксизма) от външната, материална история.

Това превръща формализма веднага в опозиция на вулгарния социологизъм, който е фаворизиран от съветската власт след 1917 г. Формализмът придобива облик на дисидентство в рамките на налагащата се в Русия марксистка естетика.

Все пак Московският лингвистичен кръжок, основан от Роман Якобсон, e по-директно свързан с разработките в лингвистиката, отколкото групата на Ейхенбаум.

Основна статия Пражки лингвистичен кръжок.

През 1920 г. Якобсон се установява в Прага. През 1926 г. съосновава Пражкия лингвистичен кръжок, в който са вложени подобни интереси, особено към работата на Фердинанд дьо Сосюр.

• Руски формализъм (ОПОЯЗ). Шумен, 1996.
• Стайнър, П. Руският формализъм. Шумен, 1995.
• Lemon, Lee T., and Marion J. Reis. Russian Formalist Criticism: Four Essays. Lincoln: U of Nebraska P, 1965.
• Shklovsky, Viktor. Theory of Prose. Trans. Benjamin Sher. Elmwood Park: Dalkey Archive, 1990.
• Trotsky, Leon. Literature and Revolution. New York: Russell and Russell, 1957.
• Wellek, René, and Austin Warren. Theory of Literature. 3rd. rev. ed. San Diego: Harcourt Brace Jovanovich, 1977.
• Erlich, Victor. Russian Formalism: History—Doctrine. 3rd ed. New Haven: Yale UP, 1981.

• Владимир Донев, Теория на гротеската в концепциите на руските формалисти, електронно списание LiterNet, 12 март 2006, № 3 (76)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Formalism (literature) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​