Физическите упражнения са дейност за подобряване и поддържане на физическата форма, както и за цялостното здраве и благополучие.
Те спомагат за укрепване на мускулите и сърдечносъдовата система, усъвършенстване на атлетичните умения, загуба на тегло или поддържане на форма за удоволствие. Честите и редовни физически упражнения стимулират имунната система и помагат за предотвратяване на различни сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване.[1][2] Те също така подобряват психичното здраве, помагат за предотвратяването на депресията, допринасят за развитието и поддържането на високо самочувствие.[3] Физическите упражнения са много ефективни и срещу детското затлъстяване, което е все по-голям световен проблем.[4]
Видове физически упражнения
Физическите упражнения се разделят на три вида[5] в зависимост от общия им ефект върху човешкото тяло:
Упражнения за гъвкавост, като йога и протягането, подобряват размаха на движение на мускулите и ставите.[6]
Физическите упражнения се използват за подобряване на физическите способности. Те се делят на следните общи категории:
за сила – подобряват физическата сила
за гъвкавост – подобряват гъвкавостта на ставите
за бързина – подобряват експлозивността на мускулите
за издръжливост
за координация – подобряват баланса на тялото
Полза от упражненията
Физическите упражнения са важни за поддържане на тялото във форма и могат да допринесат положително за поддържане на здравословно тегло, изграждане и запазване на здрави кости, подобряване на мускулната сила, насърчаване на физиологичното състояние, както и укрепване на имунната система.
Упражненията също така намаляват нивата на кортизола, който причинява много проблеми със здравето – както физически, така и психически.[9]
Има известни доказателства, че енергичните упражнения са по-благоприятни за организма, отколкото умерените упражнения. Някои проучвания показват, че енергичните упражнения, изпълнени от здрави хора, могат да увеличат опиоидните пептиди (известни още като ендорфини – естествени опиати, които, съчетани с други невротрансмитери, предизвикват еуфория). Това са ефекти, които не могат да бъдат напълно постигнати с умерени упражнения.[11] И аеробните, и анаеробните упражнения съдействат за увеличаване на механичната ефективност на сърцето чрез увеличаване на сърдечния обем. Проучванията показват, че физическите упражнения на средна възраст водят до по-добри физически възможности на по-късен етап от живота.[12]
Благоприятният ефект на физическите упражнения върху сърдечно-съдовата система е добре документиран. Има пряка връзка между липсата на физическа активност и сърдечносъдовите заболявания – тя води до развитие на исхемична болест на сърцето. Съществува пряка обратна корелация между количеството упражнения и сърдечносъдовите заболявания в средна възраст. Най-благоприятното влияние върху сърдечносъдовите заболявания може да бъде постигнато чрез умерена интензивност на упражненията.[14]
Влияние върху имунната система
Епидемиологичните изследвания показват, че умерените упражнения имат благоприятен ефект върху имунната система на човека, докато екстремните натоварвания я понижават.[15]
Ефекти върху функциите на мозъка
Изследвания върху когнитивните терапии (стратегии за забавяне или предотвратяване упадъка на мозъчната дейност) заключават, че физическата активност, и по-специално аеробните упражнения, повишава когнитивната функция при възрастните хора.[16]
Установено е, че физическата активност предпазва нервите в много невродегенеративни и нервно-мускулни заболявания.[17] Например намалява риска от развитие на деменция.[18] Освен това се предполага, че честите упражнения могат да противодействат на мозъчните увреждания, получени от алкохол.[19]
Има няколко възможни обяснения защо упражненията са полезни за мозъка:
увеличават кръвния и кислородния поток към мозъка;
увеличават синтеза на растежните фактори, които помагат за генериране на нови нервни клетки;[20][21]
Редица фактори могат да допринесат за появата на депресия, включително наднорменото тегло, ниското самочувствие и стресът.[23] Като естествен антидепресант действа ендорфинът, който облекчава болките в тялото и се получава от интензивните физически натоварвания.[24] Въпреки това последните изследвания показват, че анандамидът евентуално може да има по-голямо действие отколкото ендорфините.[25][26] Когато човек прави упражнения, нивата на серотонин и ендорфини в обращение се увеличават.[27] Тези нива остават повишени дори няколко дни след тренировката и допринасят за подобряване на настроението, намаляване на депресията, повишаване на самочувствието и управление на теглото.[24]
Влияние върху съня
Научни изследвания от 2010 г. доказват, че упражненията обикновено подобряват съня на повечето хора и спомагат за отстраняване на нарушения в съня като безсъние. Оптималното време за упражнения е между 4 – 8 часа преди лягане, въпреки че упражненията по всяко време на деня също са от полза. Изключение правят тежките упражнения непосредствено преди лягане, които могат да нарушат съня.[28]
↑Hu, Manson J., Stampfer M., Graham C. et al. Diet, lifestyle, and the risk of type 2 diabetes mellitus in women // The New England Journal of Medicine 345 (11). 2001. p. 790 – 797. (на английски)
↑Exercise // medical-dictionary.thefreedictionary.com. In turn citing: Gale Encyclopedia of Medicine. Copyright 2008. Citation: „Strengthening exercise increases muscle strength and mass, bone strength, and the body's metabolism. It can help attain and maintain proper weight and improve body image and self-esteem“
↑De Vos N., Singh N., Ross D., Stavrinos T. et al. Optimal Load for Increasing Muscle Power During Explosive Resistance Training in Older Adults // The Journals of Gerontology 60A (5). 2005. p. 638 – 647. (на английски)
↑Clément Grondard, C и др. Regular Exercise Prolongs Survival in a Type 2 Spinal Muscular Atrophy Model Mouse (Abstract) // The Journal of Neuroscience. 25 (33). 2005. DOI:10.1523/JNEUROSCI.1245-05.2005. с. 7615 – 7622.
↑van Praag H, Kempermann G, Gage FH. Running increases cell proliferation and neurogenesis in the adult mouse dentate gyrus // Nat. Neurosci. 2 (3). Март 1999. DOI:10.1038/6368. p. 266 – 70. (на английски)
↑Hunsberger JG, Newton SS, Bennett AH, Duman CH, Russell DS, Salton SR, Duman RS. Antidepressant actions of the exercise-regulated gene VGF // Nat. Med. 13 (12). 2007. DOI:10.1038/nm1669. с. 1476 – 82.
↑Parker-Pope, T. (2001). For a Healthy Brain You Really Need to Use Your Head -- Physical and Mental Exercise Can Stave Off Mental Decline. The Wall Street Journal Europe, 26 ноември 2001, 8. Посетен на 5 октомври 2006, from ProQuest database.
↑ абThe influence of physical activity on mental well-being. Dr. Kenneth R. Fox, Department of Exercise and Health Sciences, University of Bristol, Priory House, Woodlands Rd., Bristol, UK