Роден е в 1884 година в големия български македонски град Прилеп. В 1908 година завършва лесовъдство в Горския институт в Санкт Петербург, Русия.[1][2][3] Специализира в Пермска губерния, където получава званието „учен-лесовъд I разряд“.[1] През 1908 – 1912 г. е лесничей в Софийското лесничейство и в Гениш ада, Варненско. В 1910 година е сред основателите на Дружеството на лесовъдите в България. В 1920 г. е инспектор по арондирането, а по-късно става и главен инспектор по измерване и уредба на горите при Министерството на земеделието и държавните имоти.[2]
В 1925 година специализира в Цюрихската политехника, Швейцария. От 1 декември 1928 година е основател и до 1940 година директор на Службата по горско опитно дело към отделението на горите и лова при Министерството на земеделието, която е първото горско научноизследователско учреждение в България.[1][2]
В 1922 – 1925 година преподава в двугодишния курс за лесовъди-полувисшисти и в Държавното средно техническо училище „Цар Борис III”.[2] От 1926 до 1928 година е лектор по общо лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет.[1][2]
Умира на 23 октомври 1940 година в София.[1][2][4]
Трудове
За естественото и изкуственото възобновление на дъба, 1912
↑„Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1814 – 1920 година), Научно селскостопанско историческо дружество в България, „ЕВРОПРОСВЕТА“, Издателство „Земя“, стр. 124. ISBN 954-8345-40-4