Теорията Z на Оучи е теорията на д-р Уилям Оур^[1] за т.нар. „японски мениджмънт“ като стил на управление^[2], който е популяризиран по време на азиатския икономически бум от 80-те години на XX век. Най-важните принципи^[3] на тази теория са:^[4][5]

• наемане на работниците и служителите доживот;
• принцип на страшинството;
• редовно провеждане на обучения на работниците/служителите и предивждане на възможности за тяхната преквалификация;^[6]
• преместване или ротация на работниците/служителите от едно звено в организацията в друго;
• най-важната е връзката с организацията (компанията);
• предвиждане на „кръжоци по качество“
• отделно внимание към всеки работник/служител.

Този вид управление на човешките ресурси според д-р Оучи води до създаване на постоянна заетост, висока продуктивност и за служителите носи висока степен на удолетворение.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theory_Z_of_Ouchi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​