Теодор Флурноа (на немски: Théodore Flournoy)[3] е швейцарски психолог, автор на книги върху спиритизма и психичните феномени. Той е баща на психиатъра и психоаналитик Анри Флурноа.
Биография
Роден е на 15 август 1854 година в Женева, Швейцария. Става професор по психология в Женевския университет.
Известен е с изследването си на медиума Елен Смит (или Хелене Смит – псевдоним на Катерин Мюлер), която предава информация за минали животи в състояние на транс,[4] озаглавено „От Индия до планетата Марс“ (1899). Флурноа предполага, че тази информация е като „измислица на подсъзнателно въображение“ и продукт на несъзнаваното (Stevens, 1994).
Флурноа е съвременник на Фройд и неговата работа повлиява на изследването на Карл Густав Юнг върху друг медиум – неговата братовчедка Хелене Прайсверк, което изследване впоследствие става докторска дисертация на Юнг през 1902 г.[5]
Флурноа е един от малкото учени на своето време, който приема възгледа на Уилям Джеймс за първичната реалност на недуалното съзнание, както показва в своето есе Radical Empiricism (Радикален емпиризъм).[6]
Умира на 5 ноември 1920 година в Женева на 66-годишна възраст.
Източници
- ↑ а б в hls-dhs-dss.ch // Посетен на 19 юни 2024 г.
- ↑ www.unige.ch
- ↑ Witzig, J.S., 1982, Theodore Flournoy: A friend Indeed, J. Anal. Psychol., vol. 27, стр. 131 – 148.
- ↑ Randi, James, An Encyclopedia of Claims, Frauds, and Hoaxes of the Occult and Supernatural, 1995, St. Martin's Press, isbn 0-312-15119-5 (under „automatic writing“)
- ↑ Stevens, Anthony (1994): Jung, A very short introduction, Oxford University Press, Oxford & N.Y.
- ↑ Bricklin, Jonathan, Ed. (2006): Sciousness, Guilford, CT: Eirini Press, ISBN 978-0-9799989-0-4
