Тежките крайцери „вашингтонски“ тип са поръчани за испанския флот на основание кралски декрет от 13.7.1926 г. Испания не участва в подписването на Вашингтонското морско съглашение, но счита изгодно за себе си да използва установените в това съглашение норми за крайцерите.
На 6 март 1938 г. североизточно от Картагена близо до нос Палос става сражението между ескадрите на поддръжниците на Франко – крайцерите „Балеарес“, „Канариас“, „Алмиранте Сервера“ и 4 разрушителя и Републиканския флот – крайцерите „Либертад“, „Мендес Нунес“ и 9 разрушителя.
В 0.40 разрушителят на републиканците „Санчес“ открива франкистките кораби и, съобщавайки за това на флагмана, дава по тях двуторпедензалп. Атаката се оказва безуспешна.
В 2.15 републиканските разрушители „Санчес“, „Антекера“ и „Лепанто“ пускат съответно 4, 5 и 3 торпеда по вражеските крайцери, а „Либертад“ влиза в артилерийска престрелка с „Балеарес“ и „Канариас“. Три торпеда на „Санчес“ попадат в „Балеарес“. Едно торпедо на „Лепанто“ попада в „Канариас“.
Флагманският крайцер „Балеарес“ потъва. Франкистката ескадра излиза от боя. „Балеарес“ става първият в историята „вашингтонски крайцер“, унищожен в бой.
Коментари
↑Тактико-технически данни на „Канариас“ към 1941 г.
Източници
↑Кондратов В. А. Корабельный состав и организация ВМС Испании накануне франкистского мятежа. //Морской сборник – 2004. – № 1. – С.89 – 93.
Литература
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
Кузнецов Н. Г. Испанский флот в борьбе за Республику.//Военно-исторический журнал. – 1962. – № 3. – С.53 – 72.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
