Сърби в Хърватия

Сърби в Хърватия
Общ брой186 633
(преброяване на населението през 2011 г.);
Общини където сърбите са над 50 % според преброяването на населението през 2011 г.
Сърби в Хърватия в Общомедия

Сърбите в Хърватия са най-голямото национално малцинство в Хърватия.

Исторически и етимологически погледнато, сърбите по произход от Хърватия ги наричат на немски: „Grenzers“ и на сръбски: „Крајишници“, което ще рече граничари. Тази етимология обяснява и тяхното появяване на историческата територия на средновековните хърватски земи.

Численост и дял

Численост и дял на сърбите през годините:

Година на
преброяване		 Численост Дял от
населението
1900[1] 548 302 17,35 %
1910[1] 564 214 16,60 %
1921[1] 584 058 16,94 %
1931[1] 636 518 16,81 %
1948[2] 543 795 14,47 %
1953[3] 588 411 15,01 %
1961[4] 624 956 15,02 %
1971[1] 626 789 14,16 %
1981[1] 531 502 11,55 %
1991[1] 581 663 12,16 %
2001[5] 201 631 4,54 %
2011[6] 186 633 4,36 %

Преброявания на населението

Численост на сърбите според преброяванията на населението през годините, по жупании:[5][6]

2001 2011
Хърватия 201 631 186 633
Беловарско-билогорска жупания 9421 7552
Бродско-посавска жупания 5347 4124
Вараждинска жупания 761 699
Вировитишко-подравска жупания 6612 5144
Вуковарско-сремска жупания 31 644 27 824
Дубровнишко-неретванска жупания 2409 2095
Град Загреб 18 811 17 526
Загребска жупания 2720 2718
Задарска жупания 5716 8184
Истрийска жупания 6613 7206
Карловацка жупания 15 651 13 408
Копривнишко-крижевска жупания 2408 2196
Крапинско-загорска жупания 224 217
Лишко-сенска жупания 6193 6949
Меджимурска жупания 248 249
Осиешко-баранска жупания 28 866 23 657
Пожежко-славонска жупания 5616 4680
Приморско-горанска жупания 15 005 14 888
Сисашко-мославска жупания 21 617 21 002
Сплитско-далматинска жупания 5520 4797
Шибенишко-книнска жупания 10 229 11 518
Дял на сърбите според преброяването на населението през 2011 година, по жупании:
  под 5 %
  5 – 10 %
  10 – 15 %
  15 – 20 %

Дял на сърбите според преброяванията на населението през годините, по жупании (в %):[5][6]

2001 2011
Хърватия 4.54 4.35
Беловарско-билогорска жупания 7.07 6.30
Бродско-посавска жупания 3.02 2.60
Вараждинска жупания 0.41 0.39
Вировитишко-подравска жупания 7.08 6.06
Вуковарско-сремска жупания 15.45 15.49
Дубровнишко-неретванска жупания 1.96 1.70
Град Загреб 2.41 2.21
Загребска жупания 0.87 0.85
Задарска жупания 3.52 4.81
Истрийска жупания 3.20 3.46
Карловацка жупания 11.03 10.40
Копривнишко-крижевска жупания 1.93 1.89
Крапинско-загорска жупания 0.15 0.16
Лишко-сенска жупания 11.53 13.64
Меджимурска жупания 0.20 0.21
Осиешко-баранска жупания 8.73 7.75
Пожежко-славонска жупания 6.54 5.99
Приморско-горанска жупания 4.91 5.02
Сисашко-мославска жупания 11.66 12.17
Сплитско-далматинска жупания 1.19 1.05
Шибенишко-книнска жупания 9.06 10.53

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж Karoly Kocsis, Eszter Kocsis-Hodosi: Ethnic Geography of the Hungarian Minorities in the Carpathian Basin, Simon Publications LLC, 2001, p. 171
  2. ↑ Stanovništvo po narodnosti po popisu od 15. marta 1948. godine, Beograd 1954, p. 3
  3. ↑ Popis stanovništva 1953. godine, p. 35
  4. ↑ Population, households and dwellings census in 1961, National structure of population in FNR Yugoslavia, data on localities and ocmmunes, Vol. III, p. 12
  5. ↑ а б в Етнически състав на населението в Хърватия през 2001 година, по жупании и общини // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 октомври 2016. (на английски)
  6. ↑ а б в Етнически състав на населението в Хърватия през 2011 година, по жупании и общини // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 октомври 2016. (на английски)

Външни препратки