Струмишки партизански отряд

Струмишки партизански отряд
Информация

Струмишкият партизански отряд (на македонска литературна норма: Струмички партизански одред) е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, част от Комунистическата съпротива във Вардарска Македония (1941 – 1944).

Създаване

Първи опит за създаване на отряд е направен седмица преди нападението над българското полицейско управление в Прилеп. За командир на отряда тогава е назначен Джорди Стоев, а политически комисар Глигор Новаков. Според изчисленията отряда е трябвало да наброява 20 души. Срещата на отряда е насрочена на 10 октомври в 9 сутринта на местните гробища. Явяват се 12 души на сборното място само с 1 пушка, 2 револвера и 12 бомби. Предвид липсата на оръжия се решава отряда да се саморазпусне за своя безопасност[1].

На 18 август 1944 година в местността Бел Камен в планината Плачковица е направен втори опит и е създаден Струмишкият партизански отряд от десетина борци от четвърта македонска ударна бригада. Командир на отряда става Боро Поцков - Мирко, а политически комисар Момчило Митревски. Първите акции на отряда са свързани с унищожаването на общинските архиви в селата Подареш, Калугерица, Липовик (горен или долен) и Конче. Числеността на отряда след обиколката на селата наброява 30 души повечето от които без оръжие. По-късно отряда изпраща писмо до кмета на Община Василиево Арсо Куюмджиев да предаде властта на партизаните. Тогава заминават за селото и разоръжават селяните от контрачетата, като се въоръжават с техните оръжия. По това време българската армия е напуснала района и отряда не се натъква на съпротива от страна на организирани военни части. На 9 септември 1944 година след като България излиза от войната с Германия от Попчево Боро Поцков телеграфира на подполковник Сарафов командир на Струмишкия гарнизон и на четиридесет и осми пехотен дойрански полк да предаде властта на партизаните. След среща на българските офицери с партизаните двете страни се уговарят партизаните да влезнат на 11 септември в град Струмица. След навлизането на отряда към него се присъединяват още партизани и той наброява около 400 души. На 17 септември немски военни части нападат града и изтласкват от там отряда и четвърта македонска ударна бригада. На 22 септември града отново е превзет. По това време отряда е разформирован и влиза в състава на четвърта македонска ударна бригада като неин пети батальон.[2]

Повторно създаване

В края на септември по заповед на командването на петдесета македонска дивизия на НОВЮ 60 души се отделят от състава ѝ и формират наново отряда. Действа в района южно от Струмица - Валандово, Фурка, Дойран и Гевгели. На 6 ноември отряда влиза в Богданци.

Списък на загинали борци[3]

№ Име Място на раждане Дата на раждане Място на смърт Дата на смърт
1 Ана Поцкова гр. Радовиш 1926 г. с. Попчево, Струмишко 25 октомври 1944 г.
2 Борис поп Димитров гр. Струмица 1915 г. с. Йосифово, Валандовско 17 октомври 1944 г.
3 Боро Сичтуров с. Секирник, Струмишко 1921 г. с. Йосифово, Валандовско 17 октомври 1944 г.
4 Васил Сурчев гр. Струмица 1923 г. с. Фурка, Дойранско 13 октомври 1944 г.
5 Гьорги Бошков – Беле с. Бели, Кочанско 1925 г. Струмишко 21 ноември 1944 г.
6 Йордан Ефтимов с. Чифлик, Кочанско 1924 г. шосе Струмица – Щип 1944 г.
7 Каме Пулизов гр. Валандово 1920 г. с. Чам чифлик, Струмишко 18 септември 1944 г.
8 Коста Бозов гр. Струмица 10 май 1924 г. с. Йосифово, Валандовско 17 октомври 1944 г.
9 Милан Ризов гр. Гевгели 1921 г. неизвестно м. октомври 1944 г.
10 Назим А. Нуманов с. Калугерица, Радовишко 1919 г. с. Попчево, Струмишко 25 октомври 1944 г.
11 Никола Мандалов с. Стояково, Гевгелийско 1919 г. с. Костурино, Струмишко 27 септември 1944 г.
12 Паско А. Василев с. Козбунар, Радовишко 1896 г. с. Попчево, Струмишко 25 октомври 1944 г.
13 Петар Гавальанов гр. Богданци 1920 г. с. Требичино, Струмишко м. ноември 1944 г.
14 Славчо Трайков с. Секирник, Струмишко 1921 г. с. Йосифово, Валандовско 17 октомври 1944 г.
15 Тальа Бикова гр. Гевгели 1927 г. с. Попчево, Струмишко 28 септември 1944 г.
16 Тефик Селманов с. Пръстен, Валандовско 1927 г. шосе Струмица – Щип 27 октомври 1944 г.
17 Тимо Л. Тренчев гр. Струмица 22 януари 1920 г. с. Нивичино, Струмишко 7 октомври 1944 г.
18 Тодосия Ананиев с. Вранинци, Кочанско 1927 г. Струмишко 12 октомври 1944 г.

Бележки

  1. ↑ Mara Minaneva: VAŽNIJE AKCIJE PARTIJSKE ORGANIZACIJE U STRUMICI в USTANAK NARODA JUGOSLAVIJE, ZBORNIK - knjiga I, стр. 596, архив на оригинала от 9 май 2013, https://web.archive.org/web/20130509122937/http://znaci.net/00002/340.pdf, посетен на 10 септември 2012 
  2. ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 525. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 125 – 149.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“