След въстанието Стефан Келеша се присъединява към сръбските четници и започва да действа заедно с Глигор Соколов. В 1905 година с четата на Йован Бабунски минава Вардара във Велешко и действа срещу българските чети в Западна Македония. Сражава се при Орешка ливада и Куртов камен.
Участва в Балканските войни на сръбска страна. След като родния му край е завладян от Сърбия, Келеша става кмет на Стругово.
Убит е в 1923 година от член на ВМРО в засада между Стругово и Лесково,[1] а в отговор сръбските власти арестуват селяни от Лесково и Стругово, а свещеникът Дончо Илиев от Боище е убит в полицейския участък.[2]
Бележки
↑ абНародна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, књига 4. Београд, 1929. с. 655.