Сръбският орел е двуглав орел, често срещан символ в историята на сръбската хералдика и вексилология. Двуглавият орел и сръбският кръст са основните хералдически символи, които представят националната идентичност на сръбския народ през вековете. ^[1] Произхожда от средновековната династия Неманичи. ^[1]

Орденът на Белия орел е кралски орден, награждаващ сръбски и югославски граждани за постижения в областта на мира или за специални заслуги към короната, държавата и нацията между 1883 и 1945 г.

Двуглавият орел е приет в средновековна Сърбия от еструканската култура.

Най-старият запазен двуглав орел от династия Неманичи в исторически източници е изобразен на ктеторския портрет на Мирослав от Хум в църквата „Св. Петър и Павел“ в Биело поле. ^[1]

От XIV век, двуглавият орел може да бъде видян все по-често върху надписи, средновековни стенописи и бродерии върху дрехите на сръбските кралски особи. ^[2] Оцелелият златен пръстен на царица Теодора (1321 – 22) има гравиран символ. ^[3] По време на управлението на император Стефан Душан (r. 1331 – 55), двуглавият орел може да бъде видян на всекидневни предмети и документи, свързани с държавата, като восъчни печати и укази. ^[3] През 1339 г. картографът Анджелино Дюлчерт маркира Сръбската империя на картата си с знаме с червен двуглав орел. ^[3]

Двуглавият орел е официално осиновен от Стефан Лазаревич, след като през август 1402 г. при двора в Константинопол той получава титлата на деспота, втората най-висока византийска титла, от Йоан VII Палеологос.^[4]

Двуглавият орел е използван в няколко герба, намерени в Илирийските въоръжения, съставени в ранния модерен период. Белият двуглав орел на червен щит е използван за династията Неманджич и деспотът Стефан Лазаревич.

След османското нашествие и последвалата окупация, продължила до началото на 19 век, двуглавият орел е забранен да се използва, тъй като е символ на сръбската държавност.

Сръбската революция обаче възкрасява традицията на белия двуглав орел и той отново се превръща в символ на Сърбия след независимостта от Османската империя.

• 
  Герб на Мирослав от Хум (г. 1198) ^[5]
• 
  Орланът на Стефан Първороден при Милешева (1230 г.)
• 
  Детайл от стенопис от Дева Мария от Левиш (1306 – 07)
• 
  Детайл на картата, показващ сръбското знаме, Анджелино Дулсерт (1339)
• 
  Детайли на стенопис Деспот Стефан Лазаревич, Манасия (1406 – 1418 г.)
• 
  Знаме и герб на Сръбската империя Габриел де Валсека (1439 г.).
• 
  Стенопис на Деспот Стефан Лазаревич, Манасия (1406 – 1418 г.)
• 
  Печатът на деспот Стефан, пруско издание Хроника на Констанския съвет (средата на XV век)
• 
  Печатът на Деспот Стефан, по-късно изд. Хроника на Констанцкия съвет (1483 г.)
• 
  Печатът на деспот Стефан (между 1486 – 1492 г.)
• 
  Сръбски деспотат, от Върджил Солис (1555)
• 
  Сръбски деспотат, от Кристоф Силберисен (1576)
• 
  Печатът на деспот Стефан, от Мартин Шрот (ок. 1580 г.)
• 
  Герб на династия Неманичи, Армиал Коренич-Неорич (1595 г.)
• 
  Сръбски деспотат, в германско въоръжение, ок. 1600
• 
  Герб на династия Неманичи, Армиал II на Белград (началото на 17 век)
• 
  Герб на династия Неманичи, Армиал Фойница (17 век)
• 
  Герб на династия Неманичич, от Станислав Рубчич (около 1700 г.)
• 
  Расия (Сърбия), Стемматография (1741 г.)
• 
  Герб на династията на Nemanjić, Стемматография (1741)
• 
  1804 печат
• 
  Герб от династията Караджорджевич
• 
  Кралство Сърбия (1882 – 1918)
• 
  Регалиите на цар Петър I, създадени през 1904 г
• 
  Орден на Белия орел (снимка на екземпляр от 1915 – 18 г.)
• 
  Герб на Кралство Югославия (1918 – 1941)
• 
  Герб на сръбското марионетно правителство за национално спасение (1941 – 44)
• 
  Герб на Република Сръбска (1992 – 2006)
• 
  Федерална република Югославия (1992 – 2003) и Сърбия и Черна гора (2003 – 2006)
• 
  Герб на Сърбия (2004 – 2010)
• 
  Герб на Сърбия (2010 г.)

• 
  Герб на Белград
• 
  Герб на Ниш
• 
  Бивш герб на Ниш
• 
  Герб на Ужице
• 
  Герб на Преполе
• 
  Герб на Мионика
• 
  Герб на Куршумлия
• 
  Герб на Савски Венак
• 
  Герб на Стари Град, Белград
• 
  Герб на Валево
• 
  Герб на Велика Плана
• 
  Герб на Чаджетина
• 
  Знаме на Лесковац
• 
  Герб на Сурдулика
• 
  Знаме на Деспотовац
• 
  Герб на Дервента

• Сръбският национален отбор по футбол, по прякор „Орлите“ (Орлови)

• Atlagić, Marko. Određivanje nacionalnih heraldičkih simbola na primjeru Srba i Hrvata [Étude des symboles nationaux héraldiques à l' exemple des Serbes et des Croates]. 2009.
• Ivić, Aleksa. Stari srpski pečati i grbovi: prilog srpskoj sfragistici i heraldici. Natošević, 1910.
• Ivić, Aleksa, Mrđenović, Dušan, Spasić, Dušan. Rodoslovne tablice i grbovi srpskih dinastija i vlastele. Belgrade, Nova knjiga, 1987.
• Novaković, Stojan. Хералдички обичаји у Срба: у примени и књижевности // Краљевско-српска државна штампарија. Архивиран от оригинала на 2015-04-22. Посетен на 2020-04-29.
• Solovjev, Aleksandar Vasiljevič. Istorija srpskog grba. Srpska misao, 1958.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serbian eagle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​