Списъкът на президентите съдържа имената на 46-те президенти на Съединените американски щати. В него са включени само онези, които са положили клетва съгласно Конституцията. За политическите лидери на САЩ преди 1789 г. виж Президент на Континенталния конгрес. Списъкът не включва временно изпълняващите длъжността съгласно Двадесет и петата поправка на Конституцията.

Списъкът не отразява поредността по мандати, а е свързан с периода от време прекарано като президент. Например Джордж Вашингтон е бил президент в два поредни мандата (1-ви и 2-ри), но е само 1-ви президент, а не 1-ви и 2-ри. Джералд Форд е завършил част от мандата на Ричард Никсън и не е печелил президентски избори. Въпреки това той е 38-и президент на САЩ. Президент Гроувър Кливланд е избиран за два отделни мандата и затова е 22-ри и 24-ти президент на САЩ. Поради това списъкът съдържа 46-има президенти, но 45-ма души.

име		портрет	предишен пост	мандат(и)	вицепрезидент(и)		бележки
XVIII век
1	ген. Джордж Вашингтон (22.02.1732 – 14.12.1799)		Председател на Контитенталния конгрес	30 април 1789 [1] – 4 март 1793		Джон Адамс	Първи президент на Съединените щати. Налага прецеденти в президентството. Подписва Законът на правата на Конституцията. Налага такса върху уискито. Посреща дипломатичата криза с Франция около гражданинът Жьоне. Започва строеж на национална столица.
				4 март 1793 – 4 март 1797
2	Джон Адамс (30.10.1735 – 04.07.1826)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	4 март 1797 – 4 март 1801		Томас Джеферсън	Първият президент, който отсяда в Белия дом. Подписва Законът за чужденците и Законът за противодържавната дейност. Разкрива публично аферата X-Y-Z. Спонсорира изграждането на държавния флот. Започва недекларирана война с Франция.
XIX век
3	Томас Джеферсън (13.04.1743 – 04.07.1826)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	4 март 1801 – 4 март 1805		Аарън Бър	Автор на Декларацията за независимост. Закупува територията Луизиана от Франция. Изпраща изследователите Мериуедър Луис и Уилям Кларк на експедиция до Тихия океан. Налга пълно ембарго на всички търговски кораби. Започва война срещу берберски пирати в Средиземно море. Подписва 12-та поправка на Конституцията.
				4 март 1805 – 4 март 1809		Джордж Клинтън
4	Джеймс Мадисън (16.03.1751 – 28.06.1836)		Държавен секретар на Съединените американски щати	4 март 1809 – 4 март 1813		Джордж Клинтън	Автор на Закона за правата към Конституцията на Съединените щати. Години на напрежение довеждат до началото на войната от 1812 г.. По време на войната, британските войски превземат столицата и изгарят Белият дом и Капитолия. С договорът от Гент страната е възстановена без загуби в територията.
					празен пост април 1812 – март 1813
				4 март 1813 – 4 март 1817		Елдридж Гери
					празен пост ноември 1814 – март 1817
5	Джеймс Монро (28.04.1758 – 04.07.1831)		Държавен секретар на Съединените американски щати	4 март 1817 – 4 март 1821		Даниел Томпкинс	Управлението му е наричано Ера на добри чувства. С първата Война срещу семинолите добавя териториите на Индиана, Мисисипи, Илиноис, Алабама и Мейн. Опитва да уталожи проблема с робовладелчеството чрез Kомпромиса Мисури. Устанявява доктрината Монро, с която поставя Западното полукълбо под обсега на Щатите. Закупува испанслката колония Флорида.
				4 март 1821 – 4 март 1825
6	Джон Куинси Адамс (11.07.1767 – 23.02.1848)		Държавен секретар на Съединените американски щати	4 март 1825 – 4 март 1929		Джон К. Калхуун	Син на президента Джон Адамс. Избран с вот на Камарата на представителите. Спонсорира строежа на водни канали и железопътни линии. Предлага строежа на национален университет. Съблюдава разпадането на демократ-републиканката партия. След президентството заема пост като представител за щата Масачузец.
7	ген. Андрю Джаксън (15.03.1767 – 08.06.1845)		Сенатор за Тенеси	4 март 1829 – 4 март 1833 4 март 1833 – 4 март 1837		Джон К. Калхуун	Първи президент от Демократическата партия. Ветеран от Първата семинолска война. Подписва Закон за отстранпване на индианците. Налага вето върху създаване на Втора национална банка. Съблюдава първи знаци за разделение между щатите. Първи президент, срещу когото се извършва опит за покушение.
					празен пост декември 1832 – март 1833
						Мартин Ван Бюрън
8	Мартин Ван Бюрън (05.12.1782 – 24.07.1862)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	4 март 1837 – 4 март 1841		Ричард Джонсън	Първият президент роден в Съединените щати. Посреща финансовата паника от 1837 г. Предлага съхранението на държавната парична маса да се извършва в Държавна хазна. Президентството му е белязано от Втората семинолска война и насилственото преселение на индианци чероки, известно като Пътят на плача.
9	ген. Уилям Х. Харисън † (09.02.1773 – 04.04.1841)		Представител на Съединените щати в Колумбия	4 март 1841 – 4 април 1841[2]		Джон Тайлър	Ветеран от Войната от 1812 г. Най-кратко управлявалият президент. Умира от пневмония месец след всъпването си във власт.
10	Джон Тайлър ⇑ (29.03.1790 – 18.01.1862)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	4 април 1841 – 4 март 1845	празен пост		Първи вицепрезидент, който наследява президентския поста в извънредни oбстоятелства. Заменя целия президентски кабинет на Харисън. След налагане на вето върху установяването на Национална банка е изключен от партията си. Решава въпроса с канадската граица. Ратифицира приемането на Тексас и Флорида като пълноправни щати.
11	Джеймс К. Полк (02.11.1795 – 15.06.1849)		Губернатор на Тенеси	4 март 1845 – 4 март 1849		Джордж Далас	Въвежда страната в Мексиканската война. С мирният договор от Гуадалупе Идалго добавя територията на щатите Калифорния, Юта, Аризона и Ню Мексико и части от Оклахома, Канзас, Колорадо и Уайоминг. С компромисъл от Орегон добавя нова територия и поставя канадската граница на 49-ия паралел.
12	ген. Закари Тейлър † (24.11.1784 – 09.07.1850)		командир в Американската армия	4 март 1849 – 9 юли 1850[3]		Милърд Филмор	Първи президент, който не е заемал предишни политически постове. Ветеран от Войната от 1812 и Мексиканската война. Застъпва се срещу експанзията на робовладелчеството в северните щати. Съблюдава началото на Златната треска в Калифорния. Умира от неопределено стомашно заболяване.
13	Милърд Филмор ⇑ (07.01.1800 – 08.03.1874)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	9 юли 1850 – 4 март 1853	празен пост		Подписва Компромисът от 1850, с който определя статута на новите територии, придобити в Мексиканската война. Приема Закона за избягалите роби
14	Франклин Пиърс (23.11.1804 – 08.10.1869)		Сенатор за Ню Хемпшир	4 март 1853 – 4 март 1857		Уилям Р. Кинг	Експанзионист и поддръжник на движението Млада Америка. Закупува територията Мелиса от Мексико. Губи популярност след като подписва Законът Канзас-Небраска, с който отстъпва въпроса за робството в новите територии на местното население. Това решение довежда до въоръжени конфликти на запад, като Кървавия Канзас.
					празен пост след април 1853
15	Джеймс Бюканън (23.04.1791 – 01.06.1868)		Представител на Съединените щати в Обединеното кралство	4 март 1857 – 4 март 1861		Джон Брекинридж	Подкрепя решението на Върховния съд в делото Дред Скот срещу Сандфорд. Спомага приемането на Канзас като робовладелчески щат. Съблюдава финансовата паника от 1857 г. Силно критикуван за своето бездействие при първите знаци на назряващата Гражданска война.

име		портрет	предишен пост	мандат(и)	вицепрезидент(и)		бележки
16	Ейбрахам Линкълн ‡ (12.02.1809 – 15.04.1865)		Представител за Илинойс	4 март 1861 – 4 март 1865		Ханибал Хамлин	Първи президент от Републиканската партия. Президентството му е белязано от Гражданска война с Конфедеративните щати. Подписва Прокламация н еманципация, с която прекратява робоваделчеството в страната. Прокарва 13 поправка на Конституцията. Създава Тайните служби на Съединените щати. Прострелян и убит във Вашингтон.
				4 март 1865 – 15 април 1865[4]		Андрю Джонсън
17	Андрю Джонсън ⇑ (29.12.1808 – 31.07.1875)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	15 април 1865 – 4 март 1869	празен пост		Налага Президентска реконструкция в победените южни щати. Влиза в конфликт с Конгреса относно отношението към новоосвободените роби. Първи президент, подложен на дело за импийчмънт. Закупува територията Аляска ор Русия. Подписва 13 и 14 поправка на Конституцията.
18	ген. Юлисис С. Грант (27.04.1822 – 23.07.1885)		командир в Американската армия	4 март 1869 – 4 март 1873 4 март 1873 – 4 март 1877		Шюйлър Колфакс	Продължава политиката на Реконструкция на Юг. Спонсорира ратификацията на 15та поправка на Конституцията. Подпомага унищожаването на Ку Клукс Клан и преследването на неговите членове. Повежда неуспешен опит за анексиране на Сан Доминго.
						Хенри Уилсън
					празен пост след ноември 1875
19	Ръдърфорд Б. Хейс (04.10.1822 – 17.01.1893)		Губернатор на Охайо	4 март 1877 – 4 март 1881		Уилям А. Уийлър	Избран с вот на Конгреса. Прекратява Реконсонструкцията и военната окупация на Юга. Решава железопътната стачка от 1877 като призовава Националната гвардия.
20	Джеймс Гарфийлд ‡ (19.11.1831 – 19.09.1881)		Представител за Охайо	4 март 1881 – 19 септември 1881[5]		Честър Артър	Прострелян на гарата във Вашингтон, окръг Колумбия. Умира от инфекция месец по-късно поради професионална небрежност на лекарите си.
21	Честър А. Артър ⇑ (05.10.1829 – 18.11.1886)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	19 септември 1881 – 4 март 1885	празен пост		Подписва The Pendleton Act, с който реформира държавните звена. Противопоставя се на политическите машини. Спонсосира цялостна реформа в флота. Подписва The Chinese exclusion Act, с който прекъсва емиграцията от Китай за период от десет години. Отказва да се кандидатира за втори мандат по здравословни причини.
22	Гроувър Кливланд (18.03.1837 – 24.06.1908)		Губернатор на Ню Йорк	4 март 1885 – 4 март 1889		Томас Хендрикс	Първият и единствен президент, който сключва брак по време на мандата си.
					празен пост след ноември 1885
23	Бенджамин Харисън (20.08.1833 – 13.03.1901)		Сенатор за Индиана	4 март 1889 – 4 март 1893		Ливай Мортън	Внук на президента Уилям Х. Харисън.[6] Избран от Електорален колеж. Налага финансова политика на протекционизъм, като увеличава митата на вноса (McKinley Tariff) и осигурява конкуренция на бизнесите (Sherman Antitrust Act). Подсилва и модернизира националния флот. Приема Северна и Южна Дакота, Монтана, Вашингтон и Айдахо и Уайоминг като щати.
24	Гроувър Кливланд (18.03.1837 – 24.06.1908)		Президент на Съединените американски щати	4 март 1893 – 4 март 1897		Адлай Стивънсън I	Единствен президент избиран в два непоследователни мандата.[7] Съблюдава икономическата паника от 1893 г. Подкрепя златния стандарт, с което губи популярност.
25	Уилям Маккинли ‡ (29.01.1843 – 14.09.1901)		Губернатор на Охайо	4 март 1897 – 4 март 1901 4 март 1901 – 14 септември 1901[8]		Гарет Хобарт	Подписва и вкарва в действие Закона за златния стандарт. Увеличава митото с Тарифата на Дингли. Вкарва страната в Испанската война, с който Съединените щати получават управление над Филипините, Пуерто Рико и Гуам и осигурява независимостта на Куба. Съблюдава анексирането на Република Хаваи. Прострелян и убит в Бъфало, Ню Йорк.
					празен пост ноември 1899 – март 1901
						Теодор Рузвелт
XX век
26	Теодор Рузвелт ⇑ (27.10.1858 – 06.01.1919)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	14 септември 1901 – 4 март 1905	празен пост до 4 март 1905		Към встъпването си във власт е най-младият президент в историята (42 г.).[9] Налага Честната сделка, с която установява контрол над големите корпорации. Спонсорира отварянето на национални паркове и резервати. Договаря строежа на Панамския канал. Спомага при решаването на военен конфликт между Русия и Япония. Носител на Нобелова награда за мир.
				4 март 1905 – 4 март 1909		Чарлз Феърбанкс
27	Уилям Х. Тафт (15.09.1857 – 08.03.1930)		Секретар на войната	4 март 1909 – 4 март 1913		Джеймс Шърман	Фокусира външната си политика върху Централна Америка. Опитва да намали митата на вноса. Осигурява конкурентност в бизнеса като разбива големи корпорации. Приема Ню Мексико и Аризона като щати. След президентството си е назначен за председател на Върховния съд.
					празен пост след октомври 1912
28	проф. Удроу Уилсън (28.12.1856 – 03.02.1924)		Губернатор на Ню Джързи	4 март 1913 – 4 март 1917		Томас Маршал	Професор по история в Принстън. Въвежда страната в Първата световна война. Спомага за създаването на Общество на народите. Подписва 17, 18 и 19 поправка на Конституцията. През 1919 г. прекарва два последователни инсулта, които го оставят парализиран. Носител на Нобелова награда за мир.
				4 март 1917 – 4 март 1921
29	Уорън Г. Хардинг † (02.11.1865 – 02.08.1923)		Сенатор за Охайо	4 март 1921 – 2 август 1923[10]		Калвин Кулидж	Избран като компромисен кандидат. Подписва Закон за бюджета и счетоводството. Формалиозира мира в Европа. Свиква Междунардната вoеноморска конференция във Вашингтон. Президентството му е белязано от поредица политически афери, като скандала Tea Pot Dome. Умира след сърдечен удар в Сан Франциско.
30	Калвин Кулидж ⇑ (05.07.1872 – 05.01.1933)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	2 август 1923 – 4 март 1925	празен пост до 4 март 1925		Управлението му съвпада с The Roaring Twenties, период на икономически бум. Първи президент, конто прави обръщение по радио. Дава гражданство на всички американски индианци. Фискоално консервативен, намалява данъци и дерегулира промишлеността. Критикуван заради неуспеха си да предотврати Крахът на стоковата борса.
				4 март 1925 – 4 март 1929		Чарлс Дауес
31	Хърбърт Хувър (10.08.1874 – 20.10.1964)		Секретар на търговията	4 март 1929 – 4 март 1933		Чарлз Къртис	Упражнява политика на икономическа и финансова дерегулация. Това довежда до Кризата на световната стоковата борса от 1929 г. Президентството му е белязано изцяло от Голямата депресия.
32	Франклин Д. Рузвелт † (30.01.1882 – 12.04.1945)		Губернатор на Ню Йорк	4 март 1933 – 20 януари 1937 20 януари 1937 – 20 януари 1941 20 януари 1941 – 20 януари 1945 20 януари 1945 – 12 април 1945[11]		Джон Гарнър	Най-дълго управлявалият президент в историята на страната (12 г.). Далечен братовчед на президента Теодор Рузвелт. Налага Новия курс, икономическата програма, която да противодейства на ефектите на Голямата депресия. Десегрегира федералните сгради. След нападение над Пърл Харбър въвежда страната във Втората световна война. Подписва 20 и 21 поправка на Конституцията.
						Хенри Уолъс
						Хари С. Труман

име		портрет	предишен пост	мандат(и)	вицепрезидент(и)		бележки
33	Хари С. Труман ⇑ (08.05.1884 – 26.12.1972)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	12 април 1945 – 20 януари 1949	празен пост до 20 януари 1949		Заповядва първото (и единствена) употреба на ядрено оръжие при бомбардировките на Хирошима и Нагасаки. Съблюдава изпълнението на плана "Маршал" в Европа. Неговото президентство е белязано от началото на Студената война и войната в Корея. Подписва 22 поправка на Конституцията.
				20 януари 1949 – 20 януари 1953		Олбън Баркли
34	ген. Дуайт Д. "Айк" Айзенхауер (14.10.1890 – 28.03.1969)		Върховен главнокомандващ на съюзническите войски в Европа	20 януари 1953 – 20 януари 1957		Ричард Никсън	По време на Суецката криза, принуждава отстъпление от Египет. Прекратява Маккартизма чрез изпълнителна заповед. Подписва Законът за гражданските права от 1957 г., с който възстановява правото на глас на цветнокожи граждани. Спомага създаването на НАСА. Приема Аляска и Хаваи в Съединените щати.
				20 януари 1957 – 20 януари 1961
35	Джон Ф. "Джак" Кенеди ‡ (29.05.1917 – 22.11.1963)		Сенатор за Масачузетс	20 януари 1961 – 22 ноември 1963[12]		Линдън Джонсън	Започва военни действия във Виетнам. Заповядва неуспешен опит за държавен преврат в Куба. Предлага строежа на Берлинската стена. Предотвратява Кубинската ядрена криза. Подкрепя работата на мисия Аполо. Подписва 23 поправка на Конституцията. Убит при посещение в Далас. Носител на награда Пулицър.
36	Линдън Б. Джонсън ⇑ (27.08.1908 – 22.01.1973)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	23 ноември 1963 – 20 януари 1965	празен пост до 20 януари 1965		Прокарва социална реформа с програмата Велико общество. Осигурява равни права за цветнокожите със Закон за граждански права. Увеличава обхвата на здравното осигуряване с програмите Medicare и Medicaid. Силно критикуван заради продължаващото участие на САЩ във Виетнамската война. Подписва 24 и 25 поправка на Конституцията.
				20 януари 1965 – 20 януари 1969		Хюбърт Х. Хъмфри
37	Ричард М. Никсън ∅ (09.01.1913 – 22.04.1994)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	20 януари 1969 – 20 януари 1973 20 януари 1973 – 8 август 1974[13]		Спиро Агню	Налага доктрината Никсън и оттегля американските войски от Виетнам. Започва войната срещу наркотиците. Съблюдава мисията на Аполо 11. Създава Агенция за защита на околната среда. Подписва 26 поправка на Конституцията. След аферата Уотъргейт става първият президент, който доброволно подава оставка от поста.
					празен пост октомври – декември 1973
						Джералд Форд
38	Джералд Форд ⇑ (14.07.1913 – 26.12.2006)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	9 август 1974 – 20 януари 1977	празен пост до декември 1974		Единственият президент, който никога не е избиран за поста. След аферата Уотъргейт помилва президента Никсън. Оттегля окончателно американските войски от Виетнам след падането на Сайгон. Подпосва и поддържа договорът в Хелсинки.
						Нелсън Рокфелер
39	Джеймс "Джими" Картър (01.10.1924 – 29.12.2024)		Губернатор на Джорджия	20 януари 1977 – 20 януари 1981		Уолтър Ф. Мондейл	Най-дълголетният президент в историята на страната (100 г.). Провежда мирни преговори между Египет и Израел в Кемп Дейвид. Решава териториалния конфликт около Панамския канал. Посреща последиците на ядрената злополука в Три майл аийънд, съветското нашествие в Афганистан и заложническата криза в Иран. Носител на Нобелова награда за мир.
40	Роналд Рейгън (06.02.1911 – 05.06.2004)		Губернатор на Калифорния	20 януари 1981 – 20 януари 1985		Джордж Х. У. Буш	Бивш актьор.[14] Наричан Великият комуникатор. Налага икономическа политика на данъчни облекчения и финансова дерегулация (Reaganomics). Усилва оръжейната надпревара със Съветския съюз. Заповядва нахлуване в Гренада. Разширява Войната срещу наркотиците. Не предприема мерки при развитието на ХИВ/СПИН епидемията. Оцелява след опит за покушение.
				20 януари 1985 – 20 януари 1989
41	Джордж Х. У. Буш (12.06.1924 – 30.11.2018)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	20 януари 1989 – 20 януари 1993		Дан Куейл	Посреща разпадането на Варшавския договор; подкрепя събарянето на Берлинската стена и обединението на Германия. Съблюдва Първата война в персийския залив и Операция Справедлива кауза в Панама. Подписва споразумение за свободна търговия в Северна Америка (НАФТА). Подписва 27 поправка на Конституцията.
42	Уилям "Бил" Клинтън (р. 19.08.1946)		Губернатор на Арканзас	20 януари 1993 – 20 януари 1997		Ал Гор	Ратифицира споразумение за свободна търговия в Северна Америка (НАФТА). Изпраща войски в Войната в Босна и спомага подписването на мирен договор между Босна и Косово в Дейтън, Охайо. Препоръчва приемането на страни от бившия съветски блок в НАТО. След аферата Люински е подложен на процес за импийчмънт.
				20 януари 1997 – 20 януари 2001
XXI век
43	Джордж У. Буш (р. 06.07.1946)		Губернатор на Тексас	20 януари 2001 – 20 януари 2004		Дик Чейни	Син на президента Джордж Х.У. Буш. Избран с решение на Върховния съд. След атентатите над Световният търгонски център започва война в Афганистан и Ирак. Подписва реформа на образователната система (No Child left Behind Act). Посреща световната финансоцва криза от 2007 г.
				20 януари 2004 – 20 януари 2008
44	Барак Обама (р. 04.08.1961)		Сенатор за Илиноис	20 януари 2009 – 20 януари 2013		Джо Байдън	Първият цветнокож президент на Съединените щати. Налага мерки за да противодейства на ефектите на Световната финансова криза от 2007 г. Въвежда реформа в здравеопазването (Affordable care Act). Заповядва отстраняването на Осама бин Ладен. Носител на Нобелова награда за мир.
				20 януари 2013 – 20 януари 2017
45	Доналд Дж. Тръмп (р. 14.06.1946)		частен предприемач	20 януари 2017 – 20 януари 2021		Майк Пенс	Единствен президент без предишен опит в държавното или военно управление. Избран от Електорален колеж. Започва търговска война с Китай.Оттегля САЩ от ядрената сделка в Иран. Президентсвото му е белязано от световната пандемия на Covid-19. Подложен на дело за импийчмънт два пъти.
46	Джоусеф Р. "Джо" Байдън (р. 20.11.1942)		Вицепрезидент на Съединените американски щати	20 януари 2021 – настоящ (мандатът изтича на 20 януари 2025)		Камала Харис	Към датата на встъпване във власт най-възрастният президент в историята на Съединените щати (78 г.)[15] Оттегля американските войски от Афганистан.
47	Доналд Дж. Тръмп (р. 14.06.1946)		Президент на Съединените американски щати	20 януари 2025 – новоизбран		Джей Ди Ванс	Тръмп ще бъде вторият президент на САЩ след Гроувър Кливланд избран за втори непоследователен мандат, както и към датата на встъпване във власт ще бъде най-възрастният президент в историята на Съединените щати (78 г.).

Към 12 януари 2025 г. има четирима живи бивши президенти, както и един напускащ президент на САЩ. Най-скорошната смърт на бивш президент е на Джими Картър (1977 - 1981) на 29 декември 2024 г., на 100 години. По-долу са изображения на бившите президенти:

• 
  Бил Клинтън
  (1993 – 2001)
  19 август 1946 г. (1946-август-19) (78 г.)
• 
  Джордж Буш
  (2001 – 2009)
  6 юли 1946 г. (1946-юли-06) (78 г.)
• 
  Барак Обама
  (2009 – 2017)
  4 август 1961 г. (1961-август-04) (63 г.)
• 
  Доналд Тръмп
  (2017 – 2021) / (2025 – новоизбран)
  14 юни 1946 г. (1946-юни-14) (78 г.)
• 
  Джо Байдън
  (2021 – 2025)
  20 ноември 1942 г. (1942-ноември-20) (82 г.)

• Аксълрод, Алън. Кратка история на САЩ. София, Слънце, 2005. ISBN 9547420798.
• Бел, Уилям Гарнър. Американска военна история, т.1-2. София, Военно издателство, 2010.
• Бринкли, Алън. История на американския народ. Рива, 1999. ISBN 954-8440-067.
• Джонсън, Пол. История на американския народ. Рива, 2002. ISBN 954-8440-76-8.
• Кисинджър, Хенри. Дипломацията. Труд, 1997. ISBN 594-528-069-7.
• Мороа, Андре. История на Съединените американски щати, Част 1-2. София, Книго-цвет, 1992.
• Пипев, Иван. История на американската икономическа мисъл (1700 – 2000). Булвест, 2000. ISBN 954-18-0132-3.
• Чърчил, Уинстън. Великата република: История на САЩ. София, ИК Просвета ЕООД, 2002.

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Списък на президентите на САЩ

• Официален сайт
• Списък на президентите на САЩ
• Президенти на Съединените американски щати // Посолство на САЩ в София. Архивиран от оригинала на 2016-04-09. Посетен на 23 юни 2016. (с връзки към допълнителни ресурси)

п б р  САЩ теми География Административна Езера Планини Реки Геология История Тринадесет колонии Американска война за независимост Американска гражданска война САЩ в Първата световна война САЩ във Втората световна война Студена война (Корейска война * Виетнамска война * Кубинска ракетна криза * Космическа надпревара) Държавно устройство Конституция Конгрес (Камара на представителите на САЩ * Сенат на САЩ) Президент на САЩ Вицепрезидент на САЩ Съдебна система Политически партии Външна политика Стопанство Щатски долар Нюйоркска фондова борса Федерален резерв Данъчно облагане Туризъм Транспорт Въоръжени сили Американски военноморски сили Армия Американски военновъздушни сили Общество Население Езици Религия Култура Изкуство Кино Кухня Литература Медии Музика Спорт Телевизия Театър Портал:САЩ Общомедия