име
|
портрет
|
предишен пост
|
мандат(и)
|
вицепрезидент(и)
|
бележки
|
16
|
Ейбрахам Линкълн ‡ (12.02.1809 – 15.04.1865)
|
|
Представител за Илинойс
|
4 март 1861 – 4 март 1865
|
|
Ханибал Хамлин
|
Първи президент от Републиканската партия. Президентството му е белязано от Гражданска война с Конфедеративните щати. Подписва Прокламация н еманципация, с която прекратява робоваделчеството в страната. Прокарва 13 поправка на Конституцията. Създава Тайните служби на Съединените щати. Прострелян и убит във Вашингтон.
|
|
4 март 1865 – 15 април 1865[4]
|
|
Андрю Джонсън
|
17
|
Андрю Джонсън ⇑ (29.12.1808 – 31.07.1875)
|
|
Вицепрезидент на Съединените американски щати
|
15 април 1865 – 4 март 1869
|
празен пост
|
Налага Президентска реконструкция в победените южни щати. Влиза в конфликт с Конгреса относно отношението към новоосвободените роби. Първи президент, подложен на дело за импийчмънт. Закупува територията Аляска ор Русия. Подписва 13 и 14 поправка на Конституцията.
|
|
18
|
ген. Юлисис С. Грант (27.04.1822 – 23.07.1885)
|
|
командир в Американската армия
|
4 март 1869 – 4 март 1873
4 март 1873 – 4 март 1877
|
|
Шюйлър Колфакс
|
Продължава политиката на Реконструкция на Юг. Спонсорира ратификацията на 15та поправка на Конституцията. Подпомага унищожаването на Ку Клукс Клан и преследването на неговите членове. Повежда неуспешен опит за анексиране на Сан Доминго.
|
|
Хенри Уилсън
|
празен пост след ноември 1875
|
19
|
Ръдърфорд Б. Хейс (04.10.1822 – 17.01.1893)
|
|
Губернатор на Охайо
|
4 март 1877 – 4 март 1881
|
|
Уилям А. Уийлър
|
Избран с вот на Конгреса. Прекратява Реконсонструкцията и военната окупация на Юга. Решава железопътната стачка от 1877 като призовава Националната гвардия.
|
20
|
Джеймс Гарфийлд ‡ (19.11.1831 – 19.09.1881)
|
|
Представител за Охайо
|
4 март 1881 – 19 септември 1881[5]
|
|
Честър Артър
|
Прострелян на гарата във Вашингтон, окръг Колумбия. Умира от инфекция месец по-късно поради професионална небрежност на лекарите си.
|
21
|
Честър А. Артър ⇑ (05.10.1829 – 18.11.1886)
|
|
Вицепрезидент на Съединените американски щати
|
19 септември 1881 – 4 март 1885
|
празен пост
|
Подписва The Pendleton Act, с който реформира държавните звена. Противопоставя се на политическите машини. Спонсосира цялостна реформа в флота. Подписва The Chinese exclusion Act, с който прекъсва емиграцията от Китай за период от десет години. Отказва да се кандидатира за втори мандат по здравословни причини.
|
22
|
Гроувър Кливланд (18.03.1837 – 24.06.1908)
|
|
Губернатор на Ню Йорк
|
4 март 1885 – 4 март 1889
|
|
Томас Хендрикс
|
Първият и единствен президент, който сключва брак по време на мандата си.
|
празен пост след ноември 1885
|
23
|
Бенджамин Харисън (20.08.1833 – 13.03.1901)
|
|
Сенатор за Индиана
|
4 март 1889 – 4 март 1893
|
|
Ливай Мортън
|
Внук на президента Уилям Х. Харисън.[6] Избран от Електорален колеж. Налага финансова политика на протекционизъм, като увеличава митата на вноса (McKinley Tariff) и осигурява конкуренция на бизнесите (Sherman Antitrust Act). Подсилва и модернизира националния флот. Приема Северна и Южна Дакота, Монтана, Вашингтон и Айдахо и Уайоминг като щати.
|
24
|
Гроувър Кливланд (18.03.1837 – 24.06.1908)
|
|
Президент на Съединените американски щати
|
4 март 1893 – 4 март 1897
|
|
Адлай Стивънсън I
|
Единствен президент избиран в два непоследователни мандата.[7] Съблюдава икономическата паника от 1893 г. Подкрепя златния стандарт, с което губи популярност.
|
25
|
Уилям Маккинли ‡ (29.01.1843 – 14.09.1901)
|
|
Губернатор на Охайо
|
4 март 1897 – 4 март 1901
4 март 1901 – 14 септември 1901[8]
|
|
Гарет Хобарт
|
Подписва и вкарва в действие Закона за златния стандарт. Увеличава митото с Тарифата на Дингли. Вкарва страната в Испанската война, с който Съединените щати получават управление над Филипините, Пуерто Рико и Гуам и осигурява независимостта на Куба. Съблюдава анексирането на Република Хаваи. Прострелян и убит в Бъфало, Ню Йорк.
|
празен пост ноември 1899 – март 1901
|
|
Теодор Рузвелт
|
XX век
|
26
|
Теодор Рузвелт ⇑ (27.10.1858 – 06.01.1919)
|
|
Вицепрезидент на Съединените американски щати
|
14 септември 1901 – 4 март 1905
|
празен пост до 4 март 1905
|
Към встъпването си във власт е най-младият президент в историята (42 г.).[9] Налага Честната сделка, с която установява контрол над големите корпорации. Спонсорира отварянето на национални паркове и резервати. Договаря строежа на Панамския канал. Спомага при решаването на военен конфликт между Русия и Япония. Носител на Нобелова награда за мир.
|
4 март 1905 – 4 март 1909
|
|
Чарлз Феърбанкс
|
27
|
Уилям Х. Тафт (15.09.1857 – 08.03.1930)
|
|
Секретар на войната
|
4 март 1909 – 4 март 1913
|
|
Джеймс Шърман
|
Фокусира външната си политика върху Централна Америка. Опитва да намали митата на вноса. Осигурява конкурентност в бизнеса като разбива големи корпорации. Приема Ню Мексико и Аризона като щати. След президентството си е назначен за председател на Върховния съд.
|
празен пост след октомври 1912
|
28
|
проф. Удроу Уилсън (28.12.1856 – 03.02.1924)
|
|
Губернатор на Ню Джързи
|
4 март 1913 – 4 март 1917
|
|
Томас Маршал
|
Професор по история в Принстън. Въвежда страната в Първата световна война. Спомага за създаването на Общество на народите. Подписва 17, 18 и 19 поправка на Конституцията. През 1919 г. прекарва два последователни инсулта, които го оставят парализиран. Носител на Нобелова награда за мир.
|
4 март 1917 – 4 март 1921
|
29
|
Уорън Г. Хардинг † (02.11.1865 – 02.08.1923)
|
|
Сенатор за Охайо
|
4 март 1921 – 2 август 1923[10]
|
|
Калвин Кулидж
|
Избран като компромисен кандидат. Подписва Закон за бюджета и счетоводството. Формалиозира мира в Европа. Свиква Междунардната вoеноморска конференция във Вашингтон. Президентството му е белязано от поредица политически афери, като скандала Tea Pot Dome. Умира след сърдечен удар в Сан Франциско.
|
30
|
Калвин Кулидж ⇑ (05.07.1872 – 05.01.1933)
|
|
Вицепрезидент на Съединените американски щати
|
2 август 1923 – 4 март 1925
|
празен пост до 4 март 1925
|
Управлението му съвпада с The Roaring Twenties, период на икономически бум. Първи президент, конто прави обръщение по радио. Дава гражданство на всички американски индианци. Фискоално консервативен, намалява данъци и дерегулира промишлеността. Критикуван заради неуспеха си да предотврати Крахът на стоковата борса.
|
4 март 1925 – 4 март 1929
|
|
Чарлс Дауес
|
31
|
Хърбърт Хувър (10.08.1874 – 20.10.1964)
|
|
Секретар на търговията
|
4 март 1929 – 4 март 1933
|
|
Чарлз Къртис
|
Упражнява политика на икономическа и финансова дерегулация. Това довежда до Кризата на световната стоковата борса от 1929 г. Президентството му е белязано изцяло от Голямата депресия.
|
32
|
Франклин Д. Рузвелт † (30.01.1882 – 12.04.1945)
|
|
Губернатор на Ню Йорк
|
4 март 1933 – 20 януари 1937
20 януари 1937 – 20 януари 1941
20 януари 1941 – 20 януари 1945
20 януари 1945 – 12 април 1945[11]
|
|
Джон Гарнър
|
Най-дълго управлявалият президент в историята на страната (12 г.). Далечен братовчед на президента Теодор Рузвелт. Налага Новия курс, икономическата програма, която да противодейства на ефектите на Голямата депресия. Десегрегира федералните сгради. След нападение над Пърл Харбър въвежда страната във Втората световна война. Подписва 20 и 21 поправка на Конституцията.
|
|
Хенри Уолъс
|
|
Хари С. Труман
|