Господарите на Ле Бо[1] (на италиански: del Balzo, на френски: de Baux или du Baus, на модерен окситанскиdel Bauç, на староокситански: dels Baus, на латински: de Baucio) представляват една от най-могъщите фамилии в средновековен Долен Прованс.
Господарство Бо е създадено през 971 г. от император Ото I и е предоставено на Понс II дьо Фоа Стари, но Хюг I де Бо е този, който приема титлата около 1000 г. Де Бо налагат местна власт в Графство Прованс в края на първото хилядолетие. Господарството нараства чрез политика на съюзи и бракове с други важни семейства. През 13 век на тяхното господство се противопоставя графът на Барселона, чието завземане на властта бележи края на Дом Бо[2] в Прованс. Те са независими господари, кастелани на Бо и Арл и упражняват значителна власт на местно ниво.
Списъкът по-долу показва в хронологичен план господарите (князете) на Ле Бо от началото до Френската революция.
Понс Арлски (кр. 9 век), родоначалник на Дом Дел Балцо, ∞ за Блисмодис Маконска
Хумберт (* 890, † 933), син на предходния, епископ на Везон ла Роман
Исон Арлски (* ок. 890, † 942), брат на предходния, ∞ за княгиня (?) от Беневенто
Ламберт Урс, син на предходния, господар на Реян, ∞ за Галбурга от Беневенто
Понс II или Понс дьо Фоа, нар. Стари (* 910, † ок. 979), брат на предходния, родоначалник на Виконтите на Марсилия, ∞ 1. за Юдита Бретанска, дъщеря на Ален II Бретански, 2. за Белетруда
Дом Бо
Понс III или Понс дьо Фо, нар. Млади (* ок. 945, † ок. 1025 или 1028/1932), от виконтите на Марсилия, вероятен син на предходния и на Белетруда; споменат като господар на Ле Бо в харта от 987 г.; ∞ за Профекта дьо Маринян/дьо Бер;
Гийом де Бо (вероятен), син на предходния
Хюг I (* ок. 970, † сл. 1059 ок. 1069), син или внук на Понс III и първият, който приема името Ле Бо; ∞ за Инаурис д'Аго д'Aпт или дьо Кавайон
Гийом Хюг (* 1050, † 1110 в Триполи), син на предходния; ∞ за Виерна
Раймон I (* 1095 или ок. 1075/1085, † 1150 в Барселона), син на предходния; ∞ за Етиенета дьо Прованс-Жеводан
Хюг II (* пр. 1121, † 1179 в Сардиния),[5] син на предходния; ∞ за Барала
Бертран I (* 1137 или 1140, † ок. 1181 или 1183), чичо на предходния, брат на Хюг II и най-малък син на Раймон I; също 1-ви принц на Оранж след сватбата си с Тибурга II Оранска през 1173 г. По-малките му синове са:
Хюг III (* 1173, † 1240), син на Бертран I, брат на предходните двама, също виконт на Марсилия поради брака си с Барала, дъщеря на виконта на Марсилия Раймон Жофре
Бертран II († 1305), син на предходния, също граф на Авелино в Италия; ∞ 1. за Филипина дьо Поатие-Валентиноа, дъщеря на Аймар III и Сибила дьо Боже, от която има Раймон III и Бертран III; 2. за Агата дьо Мевуйон, от която има Агут дьо Каром, сенешал на Бокер, Ним, Тулуза и Алби, генерален капитан в Лангедок, и неговите потомци, особено дьо Турнон и д'Юзе; Сесил Раскас († 1342), господарка на Каром, Бом дьо Вениз, Бедоен, Антрег, Лорьол и Мормоарон, ∞ 1314 за Раймон-Гийом дьо Клермон, господар на Будос; и Сибила († 1360), ∞ за Аймар V от Поатие, племенник на Филипина, оттук и продължението на Дом Поатие, включително известната Даяна, предшественичка на Луи XV
Раймон III († 1312), син на предходния, граф на Авелино
Аликс († 1426), дъщеря на предходния, графиня на Авелино под опеката на дядо си Гийом III Рожер дьо Бофор, след това на чичо си Раймон Туренски, след това на първия си съпруг Одон дьо Тоар-Вилар. Без потомство. Завещава Ле Бо на Гийом де Бо, херцог на Андрия, но графовете на Прованс монополизират синьорията, която се превръща в баронство.
Дом Бо идва като дел Балцо (del Balzo) в Италия през 1263 г. след Шарл I Анжуйски и по-късно се разклонява в два клона, все още съществуващи в Рим, Неапол и Милано: Херцози дел Балцо ди Каприляно и Херцози дел Балцо ди Презенцано.
↑Pierre Conso, Les Seigneurs des Baux. xe – xve siècles, Tarascon, éd. des Consuls, 2010, с. 33.
↑Phantoms of Remembrance : memory and oblivion at the end of the first millennium / Patrick Geary J, p.76 et Olivier d'Hauthuille, Héraldique et généalogie 89.I.160, genealogia illustrata delle opere di Georges de Manteyer, La Provence du premier au douzième siècle, études d'histoire et de géographie..., di Juigné de Lassigny, Généalogie des vicomtes de Marseille..., di Fernand Cortez, Les grands officiers royaux de Provence au moyen-âge listes chronologiques..., di Papon, di Louis Moréri, del marchese di Forbin, Monographie de la terre et du château de Saint-Marcel, près Marseille : du Xe au XIXe siècle..., del presidente J. Berge, Origines rectifiées des maisons féodales Comtes de Provence, Princes d'Orange ..., di Poly, La Provence et la société féodale (879-1166), Parigi, 1976, Saillot, Le Sang de Charlemagne... Ancora fonti sui visconti di Marsiglia : Édouard Baratier, Ernest Hildesheimer e Georges Duby, Atlas historique... e la tavola di Henry de Gérin-Ricard, Actes concernant les vicomtes de Marseille et leurs descendants...
↑Първият граф на Бо, чието име знаем само, е Лейбулф, чийто син Понс притежава големи имоти в Аржанс (Древен Прованс) - с. 127, Theodore Andrea Cook - 1905
↑Хюг II трябва да е този, който според традицията е родоначалник на Арборейския клон, но всъщност съдиите на Арбореа произхождарат по-скоро от каталонско семейство, виконтите на Бас: Угоне Понс де Сервера, починал между 1179 и 1189 г. и синът му Угоне I де Бас, починал през 1211 г. и женен за Прециоза де Маса
