Софийски октоих

Софийски октоих
СъздаденXIII век
България
Оригинален езиксреднобългарски
Видръкопис

Софийският октоих е среднобългарски пергаментен ръкопис в Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (№ 554).

Вероятно е съдържал всичките осем гласа на богослужебната книга октоих (осмогласник), но сега е запазена само част от първите четири.[1] Датира от XIII век.

Литература

  • Ильинский, Г. Софийский октоих XIII в. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 10, 1905, кн. 4, 204 – 228
  • Костова, К. За някои особености в правописа на октоих № 554 в НБКМ. – Старобългаристика, 20, 1996, кн. 2, 129 – 134

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. – Кирило-Методиевски студии, 16, 2004, 280.