Ръкописът е палимпсест: под кирилския му текст личат следи от изличено гръцко изборно евангелие, писано през IX в.[3] В сегашния си вид той съдържа откъси от Стария Завет (паримеи), предназначени за богослужебно четене по време на църковните празници. Това е най-старият запазен славянски паримейник (профитологий), преписан може би от глаголически първообраз.[4] Известен брой листове в средата и края му са изгубени.
Бележки
↑Срв. Донесения В. И. Григоровича об его путешествии по славянским землям. Казань, 1915, 75.
↑Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР: XI-ХIII вв. Москва, 1984, 175-177; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1979, 172.
↑Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР: XI-ХIII вв. Москва, 1984, 176.
↑Алексеев, А. А. Византийско-славянский профитологий (формирование состава). – Труды Отдела древнерусской литературы, 56, 2004, 66-67Архив на оригинала от 2021-05-09 в Wayback Machine..
Издание
Рибарова, З., Хауптова, З. Григоровичев паримејник. Текст со критички апарат. Скопје, 1998