Сотир Атанасов Янакиев , наричан Кьосето , Вълко , Малкия Наполеон ,[ 1] е български офицер (полковник ), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет .
Биография
Никола Зографов , Сотир Атанасов и Атанас Раздолов
Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура , Горноджумайско , в Османската империя , днес в България . В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско , Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.[ 2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията [ 3] .
По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение ,[ 4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия .
По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк , 1-ви планински артилерийски полк , Видински крепостен артилерийски полк , планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12-и артилерийски полк . Уволнен е от служба през 1919 г.
Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци , Белоградчишко .[ 5] [ 6]
Военни звания
Галерия
Бележки
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24, 58, 62.
↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987. , стр. 160.
↑ Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 70.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 13.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 31.
Източници