Яневски е роден в Скопие, където завършва основно и професионално-техническо училище. От 1945 година е уредник на първия македонски вестник за деца „Пионер“, след това е главен уредник на списанието за деца „Титовче“, на списанията за литература и изкуство „Нов ден“ и „Современост“, на литературния вестник „Хоризонт“ и на хумористично-сатиричния „Остен“. Междувременно работи като уредник в издателските къщи „Кочо Рацин“, „Наша книга“ и „Македонска книга“.
Яневски е плодовит автор на романи, повести, разкази, стихове, книги за деца и пътеписна проза. Книгата му „Село зад седумте јасени“ (Село зад седемте ясена, 1952) е провъзгласена за първия роман, публикуван на македонски литературен език.
Яневски създава много киносценарии, включително на класически антибългарски филми като „Волча ноќ“ (1955), „Македонскиот дел од пеколот“ (1974) и „Јазол“ (1985). Филмът „Македонскиот дел од пеколот“ е създаден въз основа на книгата на Панде Ташкоски „Доследни на заветот“. „Јазол“ е адаптация на новелата на Яневски „Две Марии“; режисьор на филма е Кирил Ценевски. Яневски преработва класическата пиеса на Войдан Чернодрински за да създаде едноименния филм „Македонска кървава сватба“ (1967).
Славко Яневски е носител на много югославски награди, между които „АВНОЮ“ (1968), „11 октомври“, награда на Стружките вечери на поезията, Награда на град Скопие, „Рациново признание“ и „Мирослав Кърлежа“. Носител е на две златни арени за сценарий от филмовия фестивал в Пула за филмите „Волчја ноќ“ и „Македонскиот дел од пеколот“.
В юни месец 2013 година името на Яневски е посочено като сътрудник на тайните служби на тогавашна Югославия от комисията за лустрация в Северна Македония.[1][2][3][4]
Творчество
Паметник в Скопие
Крвава низа (Кървав низ) (поезия, 1945)
Пруга на младостта (Линия на младостта) (с Ацо Шопов, поезия, 1946)
Пионери, пионерки, бубачки и шумски ѕверки (Пионери, пионерки, бръмбари и горски зверове) (поезия за деца, 1946)
Распеани букви (Разпяти букви) (поезия за деца, 1946)
Милиони маченици (Милиони мъченици) (поема за деца, 1948)
Егејска барутна бајка (Егейска барутна байка) (поезия, 1949)
Песни (1950)
Улица (повест, 1950)
Лирика (1951)
Село зад седумте јасени (Село зад седемте ясени) (роман, 1952)
Шеќерна приказна (Шекерена приказка) (приказка за деца, 1952)
Кловнови и луѓе (Клоуни и люде) (разкази, 1956)
Две Марии (роман, 1956)
Леб и камен (Хляб и камък) (поезия, 1957)
Месечар (роман, 1959)
Сенката на Карамба Барамба (Сянката на Кармаба Барамба) (поезия за деца, 1959)
Марсовци и глувци (Марсианци и мишки) (поезия за деца, 1959)
.JPG)
