|
Сит Склир
| Сит Склир | |
| Роден |
не по-късно от 1166 г.
|
|---|
| Починал | не по-рано от септември 1185 г.
|
|---|
Сит Склир (на средногръцки: Σηθ Σκληρός) е византийски астролог, маг и окултист от XII век – майстор на магиите и леканомантията, който заради злините си бил ослепен по заповед на император Мануил I Комнин. По-късно от способностите му се ползвал и император Андроник I Комнин.
За Сит Склир и вещите му умения в областта на магията и окултното споменава в историята си Никита Хониат. Той разказва, че Сит се домогвал до една благородна девица, която неколкократно го отблъсквала. Накрая Сит Склир ѝ изпратил омагьосана праскова, от която тя била обзета от луда страст по него и той успял да я обезчести.[1][2] Заради злите си деяния и страстта си по астрологията и демоничните занимания през 1166/1167 г. Сит Склир и магът Михаил Сикидит, били наказани от император Мануил I с ослепяване чрез нагорещено желязо.[1][3][4][2]
Наказанието обаче не отказало Сит от тъмните занимания, към които се върнал по времето на император Анрдроник I Комнин.[5] Самият Андроник, който бил известен с увлечението по всякакви магически ритуали и предсказания, се ползвал от услугите на Сит Склир, който изпълнявал такива ритуали още от малко момче. Предсказанията правел демон, който бил призоваван нощем чрез съд с мътна вода – форма на леканомантия.[2] На последния такъв сеанс, проведен в началото на септември 1185 г., присъствали императорът и Стефан Айохристофорит.[2] Зададен бил въпросът кой ще наследи или детронира Андроник II и по кое време ще се случи това. Тогава върху повърхността на мътната вода се появили първите две букви от търсеното име – „йота“ и „сигма“.[2] Било предсказано и че Андроник ще се прости с престола до празника Въздвижение на Светия кръст (14 септември).[6][7] Присъстващите стигнали до извода, че предсказанието се отнася за Исак Ангел.[2] Именно усилията да попречат на сбъдването на предсказаното станали причина Исак Ангел да завземе властта след кървав „пуч“.
Бележки
- ↑ а б Choniates 1984, Introduction, p. XXII; p. 84, no.147 – 148.
- ↑ а б в г д е Димитров 2013, с. 237.
- ↑
ODB, с. 1912
- ↑ Cheynet 1990, с. 108.
- ↑ Choniates 1984, Introduction, p. XXII; p. 85, no.149 – 150; p. 187, no. 339 – 340.
- ↑ Choniates 1984, p. 187 –188, no. 340 – 342.
- ↑ Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 150, в Google books.
Източници
- Димитров, Димитър (2013). Великият Янус: Магия и магически практики във Византия, Балканите – език, история, култура, том III. Велико Търново, pp. 226 – 241, http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2114&type=.pdf
- Димитров, Янко (2008). Обвиненията в магия срещу политически и религиозни противници във Византийската историография от Х – ХІІ в. – Societas Classica, vol III(2), 19 – 29, http://journals.uni-vt.bg/sc/eng/vol3/iss2/3
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1996). Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210), Byzantina Sorbonensia, 9 (Nouvelle édition, online). Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), pp. 135 – 137, 443 – 445., doi:10.4000/books.psorbonne.3837, ISBN 2-85944-168-5, online ISBN 9782859448400
- Choniates, Nicetas (1984), Magoulias, Harry J.; Baldwin, Barry (ed). O city of Byzantium, Annals of Niketas Choniates, translated by Harry J. Magoulias, Byzantine text in translation. Detroit, Michigan 48202: Wayne State University Press, https://ia801905.us.archive.org/14/items/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984.pdf
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- Magdalino, Paul (2006), Mavroudi, Maria V. (ed). The Occult Sciences in Byzantium. Dumbarton Oaks: La Pomme d'or, ISBN 9548446022, 9789548446020, https://books.google.com/books?id=muGVUiKEYccC
|
|
