Симеон Христов

Симеон Христов
български революционер, общественик и просветен деец
Роден
1853 г.
Починал
1910 г. (57 г.)
Националност България

Симеон Христов Хаджипавлов е български революционер, общественик и просветен деец от поморавския град Пирот.

Биография

Роден през 1853 г. в град Пирот, в семейството на механджията Риста Хаджипавлов. Получава началното си образование в родния си град, след което учи в София и Пловдив.[1] През учебната година 1871/1872 завършва IV гимназиален клас и сам става учител в Пирот – преподава главно математика. За да подобри подготовката си продължава образованието си в реалното училище в Загреб. Без да приключи учението си там, заминава за Прага, където има намерение да следва в Политехниката, но успява да завери само първите два семестъра по химия и прекъсва заради избухналата Сръбско-турска война, в която се включва като доброволец.

Пиротски революционен комитет

Тодор Каблешков използва работата си в Източните железници като прикритие, за да обиколи незабелязан редица градове, в които проверява настроенията за революционни действия в контекста на избухналото Херцеговинско-босненско въстание. През август 1875 г. посещава Пирот по време на местен панаир[2]. Там Каблешков се среща с Христов и други представители на пиротската интелигенция. Двамата увековечават случая със снимка при фотографа Иван Карастоянов, който има ателие в Пирот[3] в годините преди Берлинския конгрес. Местни съратници на Каблешков освен учителите са първенците Йосиф Бранков, Алекси Стефанов, Иван Костов, Йосиф Куклин, Миша Стефанов (по-късно пиротски депутат в сръбската Скупщина[4]) и др. Заедно те създават Пиротски революционен комитет за общо въстание и освобождаване на България от турско иго[5]. В смутните месеци около Руско-турската война Христов е натоварен с мисия да представи пълномощно, подписано от пиротчани, пред Великите сили в Сан Стефано[6].

Учебно дело

След като Пиротско остава извън българската държава, Христов и мнозина жители на областта основават значителна колония в Цариброд[7] който тогава все ще се намира в България. Пиротските преселници дават силен тласък за общото въздигане на съседното и тогава все още българско градче[8]. Скоро след Берлинския конгрес Христов пристига в Белоградчик, където става директор на местната педагогическа семинария[9]. Тя обаче е закрита от вече постоянно установеното българско управление. Властите отварят наново учебното заведение вече преустроено и преместено в Цариброд по инициатива на заселилите се там пиротчани. Христов се установява в градчето и оглавява местното трикласно училище, където остава четири години. Назначаван е за директор на училища в Силистра, Бургас и София. Издава учебници по обща и отечествена география. Пиротчанинът работи в столичните девически гимназии до смъртта си през 1910 г.

За родния край

През 1894 г. Симеон Христов издава своята студия „Пиротският окръг и неговото население“, отпечатана в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина[10]. Монографията съдържа лични спомени, етнографски, географски, исторически, статистически сведения за Пирот и народностния характер на неговото население.

Семейство

Симеон Христов е баща на Владимир Христов, юрист, председател на отделение във Върховния касационен съд.[11]

Бележки

  1. ↑ Кръстев, Добромир. Предговор - в: Пиротският окръг и неговото население, Издание на Конгреса на Западните български покрайнини, 1993 (фототипно издание на част от студията на С. Христов от 1894 г.).
  2. ↑ Елисей Манов, Спомени за покойния Тодор Каблешков, Юбилеен сборник по миналото на Копривщица : (20 април 1876 год. - 20 април 1926 год.) : По случай 50-годишнината от Копривщенското въстание / Предг. Aрхимандрит Евтимий, София 1926, стр. 71
  3. ↑ Владимир Русков, „Бяло, зелено, червено... и черно Или кaк бе посърбен гр. Пирот“, в. „Мaкедония“, брой 9, 3 мaрт, София 1999 г.
  4. ↑ МИЉАН МАНИЋ, Пиротски времеплов - Хронологиjа, Издавач Историjски архив у Пироту, Пирот 2017, стр. 38
  5. ↑ Държавна агенция „Архиви“, Дигитален архив, Алб. 82-5, БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО / ОТ СРЕДАТА НА 18 В. ДО 1878 Г. стр.82
  6. ↑ Б.В. Тошев, Българско дружество за химическо образование и история и философия на химията, ЗАБРАВЕНИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ: СИМЕОН ХРИСТОВ, София 2017, стр. 588
  7. ↑ Кратко описание на гр. Цариброд, „Нишава“, бр. 1, Цариброд 1909, с. 2
  8. ↑ Стоян Райчевски, Поредица „Памет“ - „Нишавските българи“, Издателство „Балкани“, София 2004, стр. 203
  9. ↑ Б.В. Тошев, Venets: The Belogradchik Journal for Local History, Cultural Heritage and Folk Studies, Volume 8, Number 3, СИМЕОН ХРИСТОВ В БЕЛОГРАДЧИК, София 2017, стр. 353
  10. ↑ Симеон Христов, Пиротският окръг и неговото население, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХІ, София, 1894., архив на оригинала от 4 юни 2019, https://web.archive.org/web/20190604024830/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Christov_Pirot_i_negovoto_naselenie.pdf, посетен на 4 октомври 2019 
  11. ↑ Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 21.