Симеон Пиронков

Симеон Пиронков
български композитор
Роден
Починал
25 януари 2000 г. (72 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Стилопера, класическа музика

Уебсайт

Симеон Ангелов Пиронков е български композитор, автор на камерна, хорова, симфонична и оперна музика, представител на българския музикален авангард.

Биография

Роден е на 18 юни 1927 г. в град Лом.

През 1952 г. завършва специалност композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев и дирижиране в класа на проф. Ас. Димитров. Последователно е диригент на оркестъра на Народния театър за младежта, през 60-те работи като музикален оформител в Студия за игрални филми, от 1968 г. работи на свободна практика, а от 1980 г. е доцент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където води лекции по музикално оформление на спектакъла. През 1990 г., съвместно с Георги Тутев е един от основателите на Дружеството за нова музика в България, българска секция на Международното общество за съвременна музика (ISCM) (1990), като след смъртта на Тутев от 1994 до 2000 г. става негов председател и директор на фестивала Musica Nova ­Sofia. Председател на фондацията и международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ (от 1992).

Паметна плоча на Симеон Пиронков на входа на дома му на бул. „Витоша“ № 56, София

Умира на 25 януари 2000 г. в София.

Памет

На Симеон Пиронков е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Награди

Творби

Симфоничен оркестър
  • El Tango ­ вариации (1996)
  • Босненска приспивна (1993)
  • Пасакалия (1991)
  • Оркестрова сюита „Модерн“ (1988)
  • Симфонична скица върху една популярна мелодия (1986)
  • Български фолклорен танц „Петрунко“ (1983)
  • „Нощна музика“ (1968)
Музикално сценични
  • „О, моя мечта…“ –­ лирична комедия по собствено либрето (1985)
  • „Пъстрата птица“ ­– комична опера по собствено либрето (1979)
  • „Добрият човек от Сечуан“ – опера по Бертолд Брехт (1965)
Кантатно ораториални
  • „Житие и страдания грешнаго Софрония“ ­– оратория за хор и орк. (1976)
  • „Истинската апология на Сократ“ за бас, ударни и струнни инструменти по текст на Костас Варналис (1967)
За камерен оркестър
  • „Четири капричии от Паганини“ –­ транскрипция за струнен ансамбъл (1994)
  • Kammersinfonie за 11 солисти (1990)
  • „Лирична сюита“ (1983)
  • „Балетна музика в памет на Стравински“ (1972)
  • „Реквием за един неизвестен млад човек“ за 13 струнни (1968)
  • „Движения за 13 струнни“ (1967)
  • Симфония (1960)
Камерна музика
  • „Три движения“ за соло арфа (1992)
  • Екологично трио за цигулка, кларинет и контрабас (1987)
  • Струнен квартет №3 (1985)
  • Tema con variationi за цигулка и пиано (1985)
  • „Приспивна песен“ за кларинет и пиано (1983)
  • „Интрада и капричио“ за соло виолончело (1980)
  • „Четири епизода“ за валдхорна и пиано (1975)
  • Струнен квартет №2 (1966)
  • Соната за соло обой (1956)
  • Соната за соло цигулка (1955)
  • Струнен квартет №1 (1951)
  • Дуо за 2 цигулки (1951)
  • Трио за цигулка, виола и виолончело (1950)

Филмова музика

Игрални филми
Тв сериали
Анимационни филми
Документални филми

Външни препратки