Сен-Луи (на френски: Saint Louis) е град и столица на област Сен-Луи в Сенегал. Намира се в северозападната част на страната, близо до устието на река Сенегал и на 320 km северно от столицата Дакар. Населението му към 2005 г. възлиза на 176 000 души. Сен-Луи е столица на френската колония Сенегал от 1673 до 1902 г., както и на Френска Западна Африка от 1895 до 1902 г., когато столицата е преместена в Дакар. От 1920 до 1957 г. служи като столица и на съседната колония Мавритания.
История
Волофско селище, намиращо се на днешната територия на града, датира от около 1450 г. и служи като отправна точка за мюсюлманските поклонници, пътуващи към Мека.[1] Португалски, холандски и английски търговски посещават района през следващите два века, но първото колониално укрепление е издигнато от Франция през 1639 г. на остров, намиращ се на 25 km от сегашното селище.[2] Поради честите наводнения, обаче, крепостта е преместена на днешното място на града през 1659 г.[2][3] По това време, съседният остров е необитаем, тъй като местните жители вярват, че той е обитаван от духове.[2] Местният вожд позволява на французите да се заселят на острова в замяна на годишен данък от три сини дрехи, червени дрехи, седем дълги железни парчета и 10 пинти плодово бренди.[2]
Укреплението позволява на фабриката си да командва чуждестранната търговия по река Сенегал. Изнасят се роби, кожи, пчелен восък, амбра и гума арабика. По време на Седемгодишната война британски войски завземат Сенегал през 1758 г. През февруари 1779 г. френски войски отвоюват обратно града. Към края на 18 век Сен-Луи има около 5000 жители, без да се броят робите в транзит. Градът се превръща във водещ градски център в Субсахарска Африка.[4]
В периода 1659 – 1779 г. девет компании една след друга администрират Сен-Луи. В града се създава характерна градска култура на елегантност, забавление и популярни фестивали.
Луи Федерб, който става губернатор на Сенегалската колония през 1854 г., допринася много за развитието и модернизацията на Сен-Луи. Неговите мащабни проекти включват построяването на мостове, осигуряването на прясна питейна вода и построяването на телеграфна линия до Дакар.[5] През 1895 г. Сен-Луи става столица на Френска Западна Африка, но губи статута си през 1902 г. в полза на Дакар. Така богатството на града започва да намалява, докато това на Дакар нараства.
Достъпът до пристанището на града става все по-неудобен, а разпространяването на параходите и завършването на железопътната линия до Дакар през 1885 г. означава, че търговията с вътрешността на страната вече не се нуждае от пристанището. Въпреки сравнително малобройното си население, Сен-Луи доминира в сенегалския политически живот през 19 век и началото на 20 век.
След като Сенегал става независима държава, а Дакар става нейна столица, Сен-Луи изпада в състояние на летаргия. С тръгването на френското население и военни части, много от магазините и компаниите в града затварят врати.[4] Това води до безработица и по-малко инвестиции в икономическите дейности на града, което довежда до икономически упадък.
През 2000 г. градът е вписан в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
География
Сен-Луи е разположен в северозападната част на Сенегал, близо до границата с Мавритания, макар най-близкият граничен пункт да е при Росо на 100 km срещу течението на река Сенегал.
Сърцето на стария колониален град се намира на тесен остров в реката, дълъг 2 km и широк 400 m. Континенталната част на града се намира източно от реката и е обградена от солени тресавища, които се захранват от преливането на реката през влажния сезон. През сухия сезон са възможни пясъчни бури.
Климат
Климатът в Сен-Луи е горещ пустинен. Има само два сезона: влажен от юни до октомври и сух от ноември до май. Проучване от 2011 г. описва Сен-Луи като африканският град, който е най-застрашен от покачващото се ниво на световния океан.[6]
 Климатични данни за Сен-Луи 
|
| Месеци
|
яну.
|
фев.
|
март
|
апр.
|
май
|
юни
|
юли
|
авг.
|
сеп.
|
окт.
|
ное.
|
дек.
|
Годишно
|
| Абсолютни максимални температури (°C)
|
38
|
41
|
42
|
45
|
43
|
44
|
38
|
38
|
41
|
42
|
41
|
40
|
45
|
| Средни максимални температури (°C)
|
30,5
|
32,2
|
32,7
|
31,7
|
30,3
|
30,4
|
30,7
|
31,5
|
32,3
|
33,7
|
33,4
|
31,0
|
31,7
|
| Средни минимални температури (°C)
|
15,2
|
16,5
|
17,4
|
18,0
|
19,4
|
22,4
|
24,4
|
25,0
|
25,1
|
23,5
|
19,5
|
16,4
|
20,2
|
| Абсолютни минимални температури (°C)
|
7
|
7
|
13
|
10
|
12
|
17
|
18
|
20
|
18
|
10
|
8
|
11
|
7
|
| Средни месечни валежи (mm)
|
1,5
|
1,9
|
0,2
|
0
|
0,1
|
6,8
|
40,2
|
94,3
|
92,3
|
23,0
|
0,3
|
0,7
|
261,3
|
| Средно количество слънчеви часове
|
241.8
|
238.0
|
275.9
|
285.0
|
282.1
|
222.0
|
244.9
|
248.0
|
228.0
|
260.4
|
246.0
|
232.5
|
3004.6
|
| Източник: NOAA[7]
|
Икономика
След признаването на културното богатство на града от ЮНЕСКО, основен отрасъл в града става туризма. Освен това той е търговски и промишлен център за производство на захар. Развити са селското стопанство и риболовът. Всяка от икономическите дейности се развива от определена етническа група.
Източници
.JPG)
