Семиотична литературна критика, още наричана литературна семиотика, е подход в литературната критика, който е основан на теорията за знаците или семиотиката. В действителност семиотиката има много голямо влияние върху развитието на литературната теория от етапа на формалните подходи, като самата семиотика е тясно обвързана със структурализма на Сосюр.

Ранните форми на литературната семиотика произлизат от формалните подходи в литературата, специално руски формализъм и структурална лингвистика, особено Пражкия лингвистичен кръжок. Владимир Проп, Алгирдас Жулиен Греймас и Виктор Шкловски са едни от първите литературни семиотици, те се занимават с формален анализ на наративните форми, което донякъде напомня на литературна математика или поне литературен синтаксис.

• Jonathan Culler. The Pursuit of Signs: Semiotics, Literature, Deconstruction. ISBN 0-8014-9224-6.
• Jonathan Culler. Structuralist Poetics. ISBN 0-8014-9155-X.
• Terrence Hawkes. Structuralism and Semiotics. ISBN 0-415-32153-0 (second edition); ISBN 0-520-03422-8.

• Борис Успенски, Към проблема за генезиса на Тартуско-Московската семиотична школа, електронно списание LiterNet, 29.08.2006, № 8 (81)
• Росица Миленкова-Киен, За термините наратив, наратология и наративна семиотика, електронно списание LiterNet, 10.02.2002, № 2 (27)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Semiotic literary criticism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​