За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Световен съвет на мира
Информация
Основана	1950 г.
Седалище	Атина, Гърция
Сайт	www.wpc-in.org
Световен съвет на мира в Общомедия

Световният съвет на мира (ССМ) е обявен за висш постоянен орган на Движението за мир, доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от Социалистическия лагер.

ССМ е създаден през ноември 1950 г. по време на Втория конгрес на защитниците на мира във Варшава и е наследник на Постоянния комитет на същото движение, избран по време на първия му конгрес една година по-рано.

Официалната цел на ССМ е да координира дейностите на защитниците на мира в целия свят в борбата им:

• срещу опасността от избухване на световна война;
• срещу империалистическата агресия;
• за национална независимост на колониалните държави.

ССМ, съгласно неговия устав, е съставен от представители на страни от целия свят. Най-голяма численост на ССМ има през 1971 г. – 600 представители от 120 страни и няколко леви международни организации.

Резиденцията на ССМ от 1950 до началото на 1990 г. е в Хелзинки, след което се премества в Атина. След разпадането на комунистическата система ССМ е малобройна организация, която няма влияние върху световния политически процес.

За първи президент на ССМ е избран френският физик и химик, Нобелов лауреат – Фредерик Жолио-Кюри, който изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1958 г.

Следващите ръководители на ССМ са:

• 1959 – 1965 г. – Джон Демзънд Бернал, британски физик, комунист
• 1965 – 1969 г. – белгийката Изабел Блум
• след 1977 г. – индийският социалист Ромеш Чандра, който от 1966 до 1977 г. изпълнява длъжността генерален секретар и на практика ръководи организацията след 1969 г.

През 1950 г. ССМ учредява Международна награда за мир, връчена на около 20 човека до 1957 година.

От създаването си ССМ се обявява за представителство на широки обществени групи, без различия по политически и религиозен принцип. На практика, обаче, ССМ се оказва прокомунистическа организация с атеистична насоченост.

ССМ е обявен за независима организация, която се финансира от членски внос на участващите лица, държави и организации. През 1989 г. ръководството признава, че 90 % от финансовите източници са от СССР. С разпадането на тази държава ССМ изпада в икономическа несъстоятелност и съществува формално.

Зависимостта на ССМ от СССР обяснява различното отношение на организацията към военните конфликти – ССМ критикува експанзивната политика на САЩ във Виетнам и Латинска Америка, но подминава с мълчание империалистическите действия на СССР в Афганистан. По отношение на съветско-китайските спорни теми ССМ заема страната на СССР, което довежда до оттеглянето на Китай от организацията през 1966 г.