Светлана Стойчева |
|
Родена | Светлана Стойчева Василева
|
---|
|
Националност | България |
---|
Работила | университетски преподавател |
---|
|
Област | Филология |
---|
Работила в | Софийски университет Пекински университет за чужди езици НАТФИЗ |
---|
Публикации | „Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията“ (1995) „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“ (2017) |
---|
|
Деца | Боян Монтеро[1] |
---|
Светлана Стойчева Василева е българска литературна историчка, професор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Биография
Родена е на 3 декември 1959 г. в с. Провадия, Варненска област. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен с дипломна теза по литературознание „Принципи на символизация в лириката на Пейо Яворов“ и редовна докторантура към Катедрата по българска литература в Софийския университет „Климент Охридски“, като през 1993 г. защитава дисертация на тема „Приказното творчество на Николай Райнов“. През 1999 г. придобива научното звание „доцент“ с хабилитационен труд на тема „Приказката в българската литература от Възраждането до Първата световна война“.[2][3][4][5]
От 1989 г. е редовен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ към Катедрата по педагогика на изкуствата във ФНПП и Катедрата по българска литература. От 1992 г. хоноруван преподавател по митология, фолклор и литература за деца в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.[2] От 2011 г. е редовен професор по теория и история на литературата в НАТФИЗ.[4][5]
Лектор по български език и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай (2000 – 2004 и 2009 – 2011).[2][3]
От 1995 г. е член на редколегията на сп. „Литературата“.[2]
Библиография
Източници
- ↑ а б Георги Гроздев, „Непотребният магьосник“, рец. в електронно списание LiterNet, 01.05.2017, № 5 (210).
- ↑ а б в г Страница на Светлана Стойчева в Литернет.
- ↑ а б Страница на Светлана Стойчева на сайта на НАТФИЗ.
- ↑ а б Страница на Светлана Стойчева на сайта на издателство „Либра Скорп“.
- ↑ а б Страница на Светлана Стойчева на сайта на издателство „Изток-Запад“.
- ↑ Милена Кирова, „Блян по Фауст“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (3168), 16 юни 2017 г.
- ↑ „Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений“, интервю на Силвия Чолева, БНР, 26 майи 2017 г.
Външни препратки
- Статии
Нормативен контрол | |
---|
|