За възникването на храма няма сигурни данни.[3] В олтарната ѝ част са запазени средновековни зидове.[2] Запазени са и следи от стенописи от XIII век.[1] Приема се, че на нейно място е имало по-малка еднокорабна църква от ХІІІ – ХІV век.[3]
В 1582 година църквата е изцяло възобновена и разширена от митрополит Анастасий Мелнишки (1581 – 1589).[1][3] В 1657 година претърпява ново възобновяване, като ктитор е митрополит Теофан Мелнишки (1654 – 1659). По-късно в 1689 и 1696 година в нея отново са правени поправки под ръководството на митрополит Макарий III Мелнишки (1689 – 1696),[3][1] като същевременно е обновена и съседната митрополия.[1]
Според надпис върху мазилката, през 1756 година тя е преустроена, като псевдобазилика и е една от най-старите църкви по българските земи от този тип.[2] Ктитор на възстановяването е митрополит Макарий IV Мелнишки (1755 – 1763).[3][1] При преустройството е запазена северната стена на по-старата църква. В люнетите над вратата и над прозореца на същата стена са запазени два стенописни фрагмента: „Света Керамида“ и „Свети Роман“, които се отличават с високото си качество на изпълнение и могат да се датират от XV – XVI век.[2]
При разкопки близо до църквата е открита мраморна плоча с надпис, който гласи: „Ο ΚΗΠΟC ΤΟΥΤΟΣ ΟΝ ΠΟΤΕ / ΑΤΕΙΧΟΣ ΚΑΙ ΑΚΑΛΟΣ / ΟΥΤΩΝ ΛΑΜΠΡΟΣ ΤΕ ΚΑΙ ΤΕΡΠΝΟΣ / ΚΑΤΕΙΖΙΤΗ ΗΔΕ ΤΕΙΧΙΣΘΕΙΣ / ΔΙΑ ΔΑΠΑΝΗΣ ΑΦΕΙΔΟΥΣ / ΑΡΧΙΕΡΕΟΣ ΕΥΚΛΕΟΥΣ / ΚΥΡΙΟΥ ΔΙΟΝΥΣΙΟΥ / ΑΙΩΝΙΟ ΟΥΡΑΝΟΥ / : 1841 ΜΑΡΤΙΟΥ 27:“[4]
Вторият период на обновление на църквата е в 1865/1866 година[4] при митрополит Дионисий Мелнишки (1837 – 1875).[1] През този период са изградени външната галерия от север, женското отделение, покритият двор от изток и камбанарията, възстановена по стари фотографии.[2]
В 1895 година храмът и сградата на митрополията, която се е намирала в близост до него изгарят при пожар.[5][1] През 1900 година църковната сграда е възстановена отново в близък до предишния си вид[3][1] от митрополит Йоаким Мелнишки (1901 – 1903).[1]
В началото на юли 2014 година късо съединение предизвика голям пожар в храма. Изпепелен е иконостасът, съсипани са царските двери и много икони.[6]
Архитектура
„Свети Харалампий“ на Лазар Аргиров, 1868 г., икона от църквата „Свети Николай“, дърво, яйчено-маслена техника, размери 87Х53
Вътрешното пространство на църквата е разделено на три кораба. Два реда от по шест колони поддържат дървено покритие, което имитира масивен свод над средния кораб. Таваните над страничните кораби са равни. Олтарната част е с две апсиди, като средната е по-голяма. Обширно женско отделение, обхваща южната, западната и част от северната страна на наоса. Входовете са два от запад и север, като от северната страна е развита открита галерия, която в източния си край се превръща в полуотворен ходник. Покривът на църквата е двускатен, а зидовете са масивни. Към църквата е изградена по-късна камбанария, издигаща се над източната част на галерията. Иконостасът е нов, направен след пожара. От стария иконостас са запазени царските двери с изображения от Лазар Аргиров, датиращи от 1864 година. От същия зограф има икони в празничния ред на иконостаса.[3] В 1856 година Йоаким син на Яков Николай изписва венчилката на иконостаса.[7]
Днешният вид на църквата е резултат от консервационно-реставрационните работи на екипи на Националния институт за паметници на културата, извършени през 70-те – 80-те години на XX век. В храма се пазят много икони от XV – XIX век, които са от самата църква и от други храмове в града и региона.[2] На икона на Свети Георги на кон с 14 сцени от житието му от XVI век има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΜΑΝΟΛΗ ΤΟΥ ΜH/CΟΥ“.[4] Икона на Света Екатерина на трон е датирана 1759 година и има надпис „ΔΕΗCΙC ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΠΑΝΑΓΙΩΤΑΚΗ / Χ(ΡΥCΑΝ)Θ(ΟΥ)“.[8] Икона на Свети Йоан Предтеча е датирана 1768 година и има надпис „δέησις του δούλου του θεού ιωάννου κ(α)ι τῶν γονέων κ(α)ι τῆς συμβίας / του [..........] πρόδρομε τον [.......] όντα / διάσωζε τους σαις λά-θως ως τον δε [..............] αψξη μηνί δεκεμβρίου“.[9] Икона на Свети Атанасий Александрийски на трон от XVIII век е с надпис „δέησις αθανασίου κ(αι) της συμβίας κ(αι) των τέκνων“, а икона на Кръщение Господне от XVIII – XIX век е с надпис „κωνσταντίνου · ΧΡ(ΥCΑΝ)Θ(ΟΥ) και τῶν τέκνων“.[8]
Бележки
↑ абвгдежзиклΜπάκας, Ιωάννης Θ. Η εκκλησιαστική επαρχία Μελενίκου. Συμβολή στην εκκλησιαστική ιστορία της Σιντικής // Δήμος Σιντικής : Ο Χώρος και η Ιστορία του. Σιδηρόκαστρο, Δήμος Σιντικής, 2013. σ. 297. Посетен на 18 септември 2020 г. (на гръцки)
↑ абвTrifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 76. (на гръцки)
↑Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр.84.
↑ абTrifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77. (на гръцки)
↑Trifonova, Alexandra Ph. Ελληνικές μεταβυζαντινές επιγραφές από το Μελένικο και την περιοχή του // Σερραϊκά Σύμμεικτα (4). Σέρρες, 2018. σ. 77 – 78. (на гръцки)
